“— Ти не ме обичаш достатъчно — казва с мъка тя. Поглеждам я изненадан. — Обичам те толкова, колкото мога. Изабела стои известна време мълчалива. — Не е достатъчно — шепне тя. — Никога не е достатъчно! Никога не е достатъчно! — Да — казвам аз. — Изглежда, никога не е достатъчно. Никога, през целия живот, никой път, с никого. Изглежда, всякога е недостатъчно и в това е нещастието на света.” LoveTragicImpossible LoveNever Enough Book:The Black Obelisk Source: The Black Obelisk
“За първи път Анете чуваше какво всъщност е войната, за първи път осъзна за какво бе говорил Герхард в нощта преди заминаването си, за първи път разбра какво си бе мечтал да бъде тя за него - едно място за покой, едно пристанище, едно малко огнище на любов насред толкова много омраза, една искрица човещина насред унищожението, топлина, доверие, здрава почва, на която да стъпи, земя, родина, мост, по който да се върне.” войнародинадовериемостомразапочва Author:Ерих Мария Ремарк