Quote by Йоана Йорданова

“Намираше се на върха на всички съществуващи небеса. Защото, ако точно сега имаше нещо, което да означава повече от настоящия момент, то бе очакването за следващия. Ако можеше, би прекарала часове, дни и дори години в мечти за него – за целувките му, за гласа му, за очите му. Обичаше го искрено и неистово, чувство, което не бе вярвала, че ще изпита. А и доверието му, начинът, по който не подлагаше на съмнение нито една нейна дума я изпълваше с надежди и благоговение, с желание да се впусне с устрем в бъдещето, отредено само и единствено на тях. Но не можеше да си прости, че не можа да бъде напълно честна с него. Трябваше да му признае още милион неща, но не го направи от страх. Страхуваше се тъмната ѝ същност да не го нарани. Защото колкото и да бе прекрасен, мракът бе заложен и в него, спотайваше се в красивата му душа и чакаше удобен момент да се надигне и да го превземе. Но тя нямаше да го допусне. Щеше да се пребори за него, да даде всяка частица от сиянието си, за да запази неговото и да го спаси от всичко, което тегнеше като зла сянка над всички им. Защото предстоеше битка и те трябваше да са готови да я посрещнат.”

Quote by Йоана Йорданова