Quotessence
Home / Authors / Йоана Йорданова

Йоана Йорданова Quotes

Author

Filter quotes by topic

AllLoveDramaBeautifulDemon LoveDespairHomeHuman NatureInsanityLetting GoLoneliness

Famous Йоана Йорданова Quotes

“Начинът, по който ме пита дали му вярвам, сякаш моето доверие е най-важното нещо в целия му свят ме карат да се чувствам като най-специалното същество на планетата и не мисля много, преди да му отговоря. - Вярвам ти. И аз също те обичам. Целуваме се. Бавно и страстно, сякаш имаме цялото време на света. Притегля ме по-близо към себе си и аз зарявам пръсти в косата му, изолирайки всичко останало, сякаш всяко нещо извън нас и този момент е изкривена фантазия, а не реалност. После устните му се местят от моите, надолу по шията ми, по раменете ми. Притискам лице във врата му, така че да усетя аромата му и се замислям, че на света няма по-съвършено усещане. Всяка болка, всеки страх и всяка заплаха си струват момента и няма нещо, което да може да ме убеди в обратното.”

LoveTrust
Book:Звезден мрак
Create image

“Драсканиците и знаците по стените вероятно са направени нарочно, но по някакъв странен, откачен начин изглеждат като гласове, пълни с отчаяние. Както когато нещо те притиска отвътре и ти се иска да изкрещиш, но не можеш и единственото, което ти остава е да го издраскаш някъде, защото не издържаш.”

DespairInsanity
Book:Звезден мрак
Create image

“Вървим в нормално темпо. Не е забързано. Ръцете ни се докосват, докато вървим към изхода и изглеждаме като фалшиви герои. Измислени образи на недописан роман. Но всичко е истинско. Усещам белега върху кожата си, което ме побърква отвътре, но няма значение. Важно е само да се преборим. Да оцелеем, каквито сме, без да се променяме. Оставям се на това, което съм сигурна, че чувствам и след малко виждам светлината на външния свят. Никога не съм предполагала, че залеза е толкова красив. Никога не съм мислила, че е толкова хубаво да се върнеш. Някъде. У дома.”

LoveHomeTogether We Rise
Book:Звезден мрак
Create image

“Никога не съм разбирал хората, които имат тази отчаяна нужда да казват това, което чувстват. Защо е нужно? Никой не те чува наистина и в най-добрия случай просто те вземат за луд. За онзи, който играе жертвата. Никой не се трогва от сълзите, никой не иска да види как умираш отвътре, защото, по дяволите, хората са егоисти. И не ти остава нищо, освен да се бориш сам. До последно, до болка и до кръв – винаги сам.”

LonelinessStrenght
Book:Звезден мрак
Create image

“- А ти как мислиш, Крис? Дали има смисъл да се върнеш при всички скелети в гардероба, само за да го отвориш и да видиш, че те са още там? – погледът ѝ се променя, но не мога да определя в каква посока. – Мисля, че завръщането е безсмислен стремеж към минало, което няма как да стане настояще. Повечето хора, както вероятно и вашата Джен си мислят, че времето ще се завърти назад и нещата ще станат пак каквито са били, веднага щом го пожелаят. – гледа ме в очите и се чувствам като кръгъл глупак. - Но не става така. Нещата просто се променят. Времето не се върти назад. Сега и аз я поглеждам с мокри очи. Има толкова мъдрост в това момиче, сякаш се е родила преди векове и е преживяла повече нещастия, отколкото щастливи моменти и опита я е превърнал в това, което е сега. Може би точно горчивия ѝ опит е създал момичето, което стои пред мен. Дилън е прав, между нас наистина има нещо, но не съм сигурен какво е. Може би и двамата сме просто двама нещастници с лошо минало. И може би е заради това, но докато Лорън ме гледа се чувствам сякаш вижда не мен, а душата ми. Чувствам се така и когато изрича най-остарелите и най-верни думи на света: - Мисля, че понякога просто трябва да продължиш напред.”

Letting GoMoving On
Book:Звезден мрак
Create image

“Очите ѝ придобиват предишния си, нормален цвят чак когато намираме едно самотно място в парка и дори не правя опит да я заговоря, преди да го направи тя. Само че тя само ме поглежда толкова празно, че умирам отвътре за пореден път днес. - Лорън… - захващам изречение, което със сигурност няма да завърши добре. - Името ми е Азазел. – казва тихо, през няколко сълзи, при гледката на които ми идва да срина света. Това име ми е познато, спомням си, че Даян го беше споменала преди известно време и когато смисълът му изплува в съзнанието ми, всичко, в което някога съм вярвал се разпада. - Не, не е. – отричам. – Казваш се Лорън. И не си никакъв демон. И действително, тези две изречения се борят за надмощие в съзнанието ми и аз се опитвам с всички сили да ги поставя над всичко друго, да ги направя истински. Мисля, че успявам до известна степен, но от друга страна просто не знам как да убедя сам себе си. - Помня родителите си. – казва. – Тялото ми е на човек, но душата ми е на демон. И те го разбраха…Когато научиха какво мога да правя ме изоставиха. Просто така, отърваха се от мен. Защото съм чудовище. - Това не е вярно, Лорън. – наблягам на името ѝ, за да я убедя, че всичко, което казва е абсурдно. - Това е истината, Крис. Това съм аз. Защо не ми вярваш? - Дори…Дори това е вярно, пак не вярвам, че си зла. И мога да се закълна, че не си чудовище. - Ти…Ти наистина ли го мислиш? – пита ме толкова невярващо, че се ядосвам. - Напълно. – никога не съм си падал по лъжите, но сега, когато казвам истината толкова леко, толкова непринудено, чувството е дори по-приятно. После Лорън се приближава към мен, пронизва ме с поглед. Очите ѝ отново стават като преди, черни като нощта, тъмни като нея. Но не мога да се изплаша, нито да видя нещо нередно, още по-малко зло. - Това съм аз, Кристофър. Не го ли разбираш? – гласът ѝ е дрезгав, като след случилото се в имението. И аз спирам да мисля. Преставам с всякакви размисли за всичко и се оставям на единствената истина, която знам. Единственото доказателство, на което вярвам. Целувам я. Силно и настоятелно, така че да разбере, че няма да се откажа от нея и от мисълта за нас, въпреки случващото се. Вътрешно разбирам лудостта на онова, което правя, но тя не ме плаши, нито разколебава. Напротив, само засилва желанието ми да надделея над нея и да се преборя със собствения си разум. А тя ми отвръща, приковава ме към себе си и буквално изтръгва дъха от устните ми, поглъща го. Копнежът сякаш избухва от цялото ми същество, обзема ме до последната фибра и му се оставям с удоволствие, толкова прекалено и всепоглъщащо, че се отделям от всяка останка на човешката си същност. Ти си пулсът във вените ми. Войната, която водя. Наркотикът, който вземам… Собствените ѝ думи буквално извират от душата ми и копнея да ѝ ги кажа, да ги повтарям, докато не си изгубя гласа. Но точно сега, бих дал всичко, стига устните ми да останат завинаги върху нейните, да се движат в същата хармония. Защото нищо от това, нито частица от момента не ми се струва грешна и порочна. Не изпитвам болка от хватката на ръцете ѝ около тялото ми, нито облекчение, когато тя отслабва и преминава в прегръдка. Не се чувствам по-добре, когато целувките ни стават по-нежни и дишането ми се улеснява. Точно обратното, искам да удължа всяка секунда на момента, да го сграбча и да остана завинаги в него. Но когато тя отпуска глава на рамото ми и ме поглежда с мокрите си, невероятни, човешки кафяви очи осъзнавам, че всичко би било също толкова прекрасно, ако имам нея. - Остани с мен. – казва безкрайно тихо, но аз мога да чуя дори мислите ѝ. - Винаги. – обещавам. Притискаме се един към друг и в един миг животът ми се превръща в Рай.”

LoveBeautifulDemon Love
Book:Звезден мрак
Create image

“Не си казваме нищо след това. Откъслечни спомени от Роли се въртят като пумпал в главата ми, но се правя, че ги няма. Карборо ми връща надеждата и същевременно ми я отнема. Докато вървим по тесните улици всичко ми се струва безсмислено. Защото какви сме тук? Излъгани деца, бунтовници без кауза и мечтатели за живот, който никога няма да принадлежи на нас. Но не това ме плаши. Плаши ме факта, че за някой друг, за нещо друго сме началото на нова династия Носители.”

DramaSuspence
Book:Звезден мрак
Create image

“Намираше се на върха на всички съществуващи небеса. Защото, ако точно сега имаше нещо, което да означава повече от настоящия момент, то бе очакването за следващия. Ако можеше, би прекарала часове, дни и дори години в мечти за него – за целувките му, за гласа му, за очите му. Обичаше го искрено и неистово, чувство, което не бе вярвала, че ще изпита. А и доверието му, начинът, по който не подлагаше на съмнение нито една нейна дума я изпълваше с надежди и благоговение, с желание да се впусне с устрем в бъдещето, отредено само и единствено на тях. Но не можеше да си прости, че не можа да бъде напълно честна с него. Трябваше да му признае още милион неща, но не го направи от страх. Страхуваше се тъмната ѝ същност да не го нарани. Защото колкото и да бе прекрасен, мракът бе заложен и в него, спотайваше се в красивата му душа и чакаше удобен момент да се надигне и да го превземе. Но тя нямаше да го допусне. Щеше да се пребори за него, да даде всяка частица от сиянието си, за да запази неговото и да го спаси от всичко, което тегнеше като зла сянка над всички им. Защото предстоеше битка и те трябваше да са готови да я посрещнат.”

DramaSuspense Romance
Book:Звезден мрак
Create image