“Не си казваме нищо след това. Откъслечни спомени от Роли се въртят като пумпал в главата ми, но се правя, че ги няма. Карборо ми връща надеждата и същевременно ми я отнема. Докато вървим по тесните улици всичко ми се струва безсмислено. Защото какви сме тук? Излъгани деца, бунтовници без кауза и мечтатели за живот, който никога няма да принадлежи на нас. Но не това ме плаши. Плаши ме факта, че за някой друг, за нещо друго сме началото на нова династия Носители.”
Book:Звезден мрак