“...Има едно чувство, когато се събудиш рано сутрин и все още си на границата между сън и реалност - да го наречем заседналото пространство. Точно тогава усещаш най-истински едно тягостно чувство в гърдите. То ти напомня, че нещо не е наред, че вчера не си направил нещо както трябва. Толкова силно, че те удря като кофеин и изведнъж спомените прииждат - за това кога всичко се е объркало. Познаваш ли това чувство?”
Book:Всички ние сме мечти