Quote image editor
“Полето с мъртви цветя Ще падна ранен от ръждиви куршуми в полето със мъртви цветя. Ще минат жътварки, ще гледат учудено и гордо ще продължат. И някой ще вземе и моите кости, когато събира умрелите макове. Ще се превърна във опиум - ценна отрова, предвидена за забравяне. Ще ходят деца по пустините древни, където тревите умряха. Където останахме. Непогребани. Където се отбранявахме. И аз в полумъртвата вечност ще гния обгърнат в плененото знаме. От митологията ще ме изтрият и споменът ще е срамен. Кръвта се разтваря по пладне в пресъхнали женски сълзи. Мъжете са слаби и гладни и страх ги гори. Прилича на гърло безгласно кръгът на самотните оплаквачи. И вече е точно и ясно - цветята са мъртви. Идва орачът.” — Денис Олегов
Полето с мъртви цветя
Ще падна ранен от ръждиви куршуми
в полето със мъртви цветя.
Ще минат жътварки, ще гледат учудено
и гордо ще продължат.
И някой ще вземе и моите кости,
когато събира умрелите макове.
Ще се превърна във опиум - ценна отрова,
предвидена за забравяне.
Ще ходят деца по пустините древни,
където тревите умряха.
Където останахме. Непогребани.
Където се отбранявахме.
И аз в полумъртвата вечност ще гния
обгърнат в плененото знаме.
От митологията ще ме изтрият
и споменът ще е срамен.
Кръвта се разтваря по пладне
в пресъхнали женски сълзи.
Мъжете са слаби и гладни
и страх ги гори.
Прилича на гърло безгласно
кръгът на самотните оплаквачи.
И вече е точно и ясно -
цветята са мъртви. Идва орачът.