“Някои хора казват, че човек се ражда с определен брой удари на сърцето и че сме длъжни да пазим тази жизненоважна машина, за да не я изтощим преждевременно. Сякаш с раждането си подписваме договор с орган, който с всеки свой тласък ни ранява, ала едва с последния си ни убива. Сега моето сърце блъскаше неудържимо и макар да осъзнаваше, че така се приближава към своя финален удар, не бе способно да спре. То изпитваше всепоглъщаща нужда от усещането за тялото под пръстите ми. Беше готово да се погуби, само и само да изживее докрай мига си на наслада.”
Book:Под повърхността