Quotessence
Home / Authors / Никол Калева

Никол Калева Quotes

Author

Filter quotes by topic

Famous Никол Калева Quotes

“Защото опасността и възможността нещо подобно да ме връхлети са реални. Но страхът? Дай си сметка, слънчице, той е илюзия. Шансът отново да бъда нападнат от акула е нищожен. Има го, но предвид, че вече не си търся белята, е по-скоро незначителен. И все пак, ако се оставя да живея с плашещата мисъл за нещо, което евентуално може да ме сполети в бъдеще, трябва да пропусна цялото си настояще. Да не преживея нищо от това, което имах днес с теб. Да изоставя живота, който е в кръвата ми. Откажа ли се от него, означава да се откажа от себе си. Според теб страхът от потенциалната опасност струва ли си подобно съществуване?”

“Залезът винаги беше сантиментален за мен. Събуждаше хиляди емоции в гърдите ми, повечето от които свързвах с някакъв устремено наближаващ ме край. Всяко потъване на слънцето отвъд хоризонта се равняваше почти на болезнено сбогуване. Ала сега съзирах изгрев - символ на началото, на новия цикъл на най-значимата и жизненоважна звезда в Слънчевата ни система. ...черни облаци разкъсаха пелената си, за да пропуснат златните лъчи. Небето постепенно стана оранжево, розово, дори зелено, преди все по-светлосиньото да се разгърне над нас. Слънцето плъзгаше живителната си диря по повърхността на океана, а тя необяснимо ми напомни на протегната ръка, пълна с надежда. Доближаваше ни и сякаш ни казваше: Contra spem spero И без надежда се надявам”

“С треперещи пръсти търсех близките си, докато не се преплетохме в едно цяло и най-сетне не поех от силата им. Това беше наистина да имаш семейство. Те те познават по-добре и от теб самия. Грижат се за душата ти , колкото и да е опорачена. А щом се бяха оказали принуденида ми покажат истината, не се поколебаха. Бяха поели ужасния риск, предвид силата на човешката заблуда, която можеше и да не ме пусне от лапите си. Но отново бяха скочили в борбата, готови да понесат и последиците. Наложило им се бе да наблюдават как бавно гасна, докате всеки ден преглъщам старите си травми. Докато упорито се унищожавахв един проклет живот, с една непоносима за мен длъжност. И докато стоях до тях, макар и сгърчена на земята, аз най-сетне поех първия си дъх на толкова наложителното си прераждане.”

“Някои хора казват, че човек се ражда с определен брой удари на сърцето и че сме длъжни да пазим тази жизненоважна машина, за да не я изтощим преждевременно. Сякаш с раждането си подписваме договор с орган, който с всеки свой тласък ни ранява, ала едва с последния си ни убива. Сега моето сърце блъскаше неудържимо и макар да осъзнаваше, че така се приближава към своя финален удар, не бе способно да спре. То изпитваше всепоглъщаща нужда от усещането за тялото под пръстите ми. Беше готово да се погуби, само и само да изживее докрай мига си на наслада.”

“- Любовта отнема. Повече, отколкото дава. Любовта е неудобно чувство. А връзките прекалено често носят пречки и тежест. Лишават те от собствената ти воля. Ставаш зависим от друг човек и вече не си господар на живота си”

“Обичащите не се стремят към нищо свръхголямо, те се радват на щастливото си съществуване и се задоволяват с извоювания си покой. Но мразещите са друга работа. В отчаянието и глада си за отмъщение, те са способни да надскочат всяко ограничение.”

“— Така да бъде! Но щом репетираме категория под моя власт, ти ще ми се подчиняваш безропотно. Ще мълчиш, ще козируваш и ще изпълняваш всяка моя команда. — Ти виждала ли си вълк да играе в цирка?”

“Конкуренцията ни в крайна сметка се оказа жестока… Но пък за първи път не ми пукаше дали някой от журито ще ме подкрепи. Защото нали до себе си имах не кой да е, а именно Алексий Волков!”

“След доволно кимване пак посегна, а аз закрилнически покрих моята си храна. — Какво правиш? Решил си да ми докажеш, че и при свинете има канибализъм? Аз вече го знаех, така че не се хаби!”