“Всеки имаше нещо за криене: подозрителен роднина, забранена книга, нарушена дисциплина, неуместна забележка, бегла подривна мисъл... С течение на времето дори не бяхме сигурно кое е подривно. От страх да не кажем неволно нещо нередно, си мълчахме. Беше монотонно; нямаше капчица разнообразие, никаква грапавина, за която да се заловя, за да разкажа.”
Book:Мавзолей