Quotessence
Home / Quotes / Quote by Димитър Димов

Quote by Димитър Димов

“Ти свършваш, Борис Морев!… Ти ще умреш тук или най-много в Кавала, заедно с твоя свят, който също загива!… Ти напускаш живота озлобен и безпомощен като звяр, попаднал в капан. Капанът бе твоята алчност, а мъката, която изпитваш сега, е страшното отмъщение на живота, задето изтръгна от себе си всичко човешко. Ти се превърна в безумна машина за печелене на пари, отмина любовта, не позна дори насладите, които можеше да ти създаде твоето огромно богатство. Ти приличаш сега на болен и уплашен злодей, който очаква възмездие за злодеянията си. Нервите ти са изтощени от напрежение, черният ти дроб е затвърдял и просмукан от алкохол, кръвта ти е отровена от маларията на тази гореща и нездрава страна, в която дойде да спечелиш още пари, безполезни, ненужни пари… А заедно със себе си ти увлече и други хора. Ти ги подлуди със своята жажда за печелене на пари, опропасти достойнството им, замеси ги в своите престъпления… Те също пропуснаха живота си като тебе.”

Quote by Димитър Димов

Create image

Author

Димитър Димов

Browse famous quotes and profile details for Димитър Димов. more

You May Also Like

“Maybe we feel meaning only when we deal with something bigger. Perhaps we hope that someone else, especially someone important to us, will ascribe value to what we've produced? Maybe we need the illusion that our work might one day matter to many people. That it might be of some value in the big, broad world out there [...]? Most likely it is all of these. But fundamentally, I think that almost any aspect of meaning [...] can be sufficient to drive our behaviour. As long as we are doing something that is somewhat connected to our self image, it can fuel our motivation and get us to work much harder.”

MotivationMeaningWorks
Book:The Honest Truth About Dishonesty: How We Lie to Everyone - Especially Ourselves
Create image

“I can’t stand it. I have my circle and that’s it. I don’t want to tell people outside the circle. I don’t want them to have to find out. I don’t let anyone in…” “And yet,” I said, gulping air, getting a hold of myself. “Here I am.” “Here you are…” He said, his eyes roaming my face. “Believe me, I didn’t want to let you in. But it was almost as if…” “What?” I whispered. “As if I didn’t have a choice,” He said. “I tried to keep [my] walls up, keep to my routine… But you got in anyway.” He gently swiped a tear from my chin. “You feel it too, right?” I nodded. “Yes.”

JonahKacey
Book:Full Tilt
Create image