“Когато човек не вижда нищо хубаво в настоящето и не може да очаква ново от бъдещето, мислите му бягат назад, към миналото. […] Подробностите на живота му в миналото, макар и най-незначителните, ставаха все по-живи, по-ясни, а онова, което се бе случило преди година, дори преди няколко месеца, бледнееше и едва занимаваше духа му. Защо да си спомня наистина за случки и хора, които не го радваха с нищо? (Константин Тих Асен)” български цитатисторияминалоивайлодепресия Book:Ивайло Source: Ивайло