“Затова после, когато той прошепва: „Ти ме обичаш. Вярно или не?“ Аз му казвам: — Вярно.” PeetaKatnissSuzanne Collins Book:Mockingjay Source: Mockingjay
“Двамата с Пийта се сближаваме. Все още има моменти, когато той стиска здраво облегалката на някой стол и не я пуска, докато бързо мяркащите се спомени приключат. Аз се будя с писъци от кошмари за мутове и загинали деца. Но ръцете му са там, за да ме утешат. А накрая — и устните му. В нощта, когато изпитвам отново онова усещане — гладът, който ме завладя на брега, — разбирам, че това така или иначе щеше да се случи. Че за да оцелея, ми е нужен не огънят на Гейл, разпален с ярост и омраза. Самата аз имам огън в изобилие. Нужно ми е глухарчето през пролетта. Яркожълтият цвят, който означава възраждане, а не унищожение. Обещанието, че животът може да продължи, независимо колко тежки са нашите загуби. Че може отново да бъде хубаво. И само Пийта може да ми даде това.” PeetaKatnissGaleSuzanne Collins Book:Mockingjay Source: Mockingjay
“Ще им кажа как оцелявам. Ще им кажа, че в лошите сутрини ми се струва невъзможно да се насладя на каквото и да било, защото се страхувам, че може да ми бъде отнето. Именно тогава съставям мислено списък на всяко добро дело, което съм видяла някой да извършва. Това е като игра. Все едно и също. Дори малко досадно след повече от двайсет години. Но има и много по-страшни игри.” EndKatnissSuzanne Collins Book:Mockingjay Source: Mockingjay
“Казвам се Катнис Евърдийн. Защо не съм мъртва? Би трябвало да съм мъртва. За всички би било най-добре, ако съм мъртва…” KatnissSuzanne Collins Book:Mockingjay Source: Mockingjay
“Оказва се, че въпросът, който ме разяжда от толкова време, винаги е имал само един възможен отговор. Но ми беше нужна безумната постъпка на Пийта, за да се сетя какъв е. Какво ще направя аз? Поемам си дълбоко въздух. Повдигам леко ръце — сякаш си спомням черно-белите криле, които ми подари Цина — а после ги отпускам край тялото си. — Аз ще бъда Сойката-присмехулка.” KatnissSuzanne Collins Book:Mockingjay Source: Mockingjay
“Приближавам се към камерата, обзета от ярост: — Президентът Сноу казва, че ни изпраща послание? Е, и аз имам едно за него: можете да ни измъчвате и да ни бомбардирате, и да сринете нашите окръзи до основи, но виждате ли това? — Една от камерите ни следва, докато соча към ховъркрафтите, които горят на покрива на склада отсреща. Гербът на Капитола върху едно крило проблясва ясно през пламъците. — Огънят се разпростира! — Сега крещя, защото искам той да чуе всяка дума. — И ако изгорим, и вие ще изгорите с нас! Последните ми думи увисват във въздуха. Имам чувството, че времето е спряло, а аз се издигам в облак от горещина, излъчвана не от пожара, а дълбоко вътре от мен.” SnowKatnissSuzanne Collins Book:Mockingjay Source: Mockingjay
“Първо зървам русата плитка, която се спуска по гърба й. После, когато смъква палтото си, за да покрие едно стенещо дете, забелязвам патешката опашка, образувана от неприбраната й блуза. Реагирам по същия начин, както в деня, когато Ефи Тринкет изтегли името й по време на Жътвата. Изглежда съм се пуснала, защото осъзнавам, че съм в основата на пилона и не си спомням станалото през последните няколко секунди. После разбутвам тълпата, точно както направих предишния път. Опитвам се да изкрещя името й достатъчно силно, за да надвикам глъчката. Вече съм почти там, почти до барикадата, когато тя сякаш ме чува. Защото само за миг тя ме зърва, устните й оформят името ми. И точно тогава избухват и другите парашути.” KatnissSuzanne CollinsPrim Book:Mockingjay Source: Mockingjay