“Повдигам се да стигна прозореца открехнат. Зад него са жените - заоблени от парата, красиви. Как искам да ги видя!” PoetryWomenBeauty Book:Крилете на вестителя Source: Крилете на вестителя
“ЖЕНАТА МАРИЯ С диви круши и резенче хляб във торбата тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената на всички мъже и на мъртвите даже." Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа - аз припаднах до двете й връхчета тънки... И притиснати в тъмното като дини пращяхме, докато не напука гърба си старото слънце. Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича от окото на чайника топлото мляко - както в праха на игрите се губи детето и тича, така се изгуби и тя подир бялата пара на влака. С диви круши и резенче хляб във торбата тя сега е при друг и навярно се готви да каже: "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената на всички мъже и на мъртвите даже..." Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга на някой човечец ревнив и със злато назъбен. Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав, окован със токи, с вратовръзки увързан. А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне обувките прашни - за смъртта ще се стяга. После ще литне към облака подир ятото гъски, без да помаха дори на човека, останал на прага. С диви круши и резенче хляб във торбата тя ще спре на небето и ще викне към райската стража: "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената на всички мъже и на мъртвите даже.” Poetry Author:Борис Христов