“ЖЕНАТА МАРИЯ С диви круши и резенче хляб във торбата тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената на всички мъже и на мъртвите даже." Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа - аз припаднах до двете й връхчета тънки... И притиснати в тъмното като дини пращяхме, докато не напука гърба си старото слънце. Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича от окото на чайника топлото мляко - както в праха на игрите се губи детето и тича, така се изгуби и тя подир бялата пара на влака. С диви круши и резенче хляб във торбата тя сега е при друг и навярно се готви да каже: "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената на всички мъже и на мъртвите даже..." Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга на някой човечец ревнив и със злато назъбен. Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав, окован със токи, с вратовръзки увързан. А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне обувките прашни - за смъртта ще се стяга. После ще литне към облака подир ятото гъски, без да помаха дори на човека, останал на прага. С диви круши и резенче хляб във торбата тя ще спре на небето и ще викне към райската стража: "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената на всички мъже и на мъртвите даже.”
Quote by Борис Христов
Author
You May Also Like
“This empty shell holds nothing but the echoes of what was.”
Source: The Calligraphy of God: A Collection of Love Poems
Source: When We Collided
“I didn't know if I was unhappy. I felt too miserable to be unhappy.”
Source: Ham On Rye
“I keep breaking things, as if to see what's going on inside of me.”
Source: The Calligraphy of God: A Collection of Love Poems
“The way I see it, he's all we have left of her.”
Source: The Pact
Source: Marked
Source: Another Day
Source: Teacher's Pet