Quotessence
Home / Quotes / Quote by Иво Инджев

Quote by Иво Инджев

“Но понеже съдържанието не е най-силната страна на Борисов, остава да се вгледаме в опаковката. В неговата метафора тя е прозрачна - буквално и в преносния смисъл. Макар и да е доста позацапана вече тъкмо в 'шоколадовия' цвят...”

Quote by Иво Инджев

Work

Премиер на РъБъ

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Иво Инджев

Browse famous quotes and profile details for Иво Инджев. more

You May Also Like

“В душата й кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?”

“Постепенно липата бе станала за нея живо същество и тя я гледаше отдалеч с весел поглед, както се гледа мълчалив и верен съучастник, или отиваше при нея в предвечерните часове, когато дългата и мощна сянка на дървото се просваше на изток като черна мантия, метната върху изгорялата от сушата трева. Тогава в главата й шумяха рояк смели мисли, тя мечтаеше, опиянена от спомените, изпълнена с благодарност и обич към света.”

“Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото й, обля я като гореща, сладостно-замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието й бе пронизано от мисълта, че е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори й се, че върви към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна.”

“Някои хора казват, че човек се ражда с определен брой удари на сърцето и че сме длъжни да пазим тази жизненоважна машина, за да не я изтощим преждевременно. Сякаш с раждането си подписваме договор с орган, който с всеки свой тласък ни ранява, ала едва с последния си ни убива. Сега моето сърце блъскаше неудържимо и макар да осъзнаваше, че така се приближава към своя финален удар, не бе способно да спре. То изпитваше всепоглъщаща нужда от усещането за тялото под пръстите ми. Беше готово да се погуби, само и само да изживее докрай мига си на наслада.”

“- Любовта отнема. Повече, отколкото дава. Любовта е неудобно чувство. А връзките прекалено често носят пречки и тежест. Лишават те от собствената ти воля. Ставаш зависим от друг човек и вече не си господар на живота си”

“Обичащите не се стремят към нищо свръхголямо, те се радват на щастливото си съществуване и се задоволяват с извоювания си покой. Но мразещите са друга работа. В отчаянието и глада си за отмъщение, те са способни да надскочат всяко ограничение.”

“It’s not some romanticized Atticus Finch-type picnic. You’d probably love it, the whole risk of it all, but it’s not without a price. Out there in this city when you pass the bar, it’s all broken dreams and out-of-reach stars. You have to be brilliant, and you have to throw away your social life, your hobbies, but more than that you can’t get your moral values mixed up with legal ethics. They’ll both clash whenever you least expect it, and when you hit a crossroad you have to know when to go left or right or when to just blindly go forward… can you do that?”