Quotessence
Home / Topics / Bulgarian Quotes

Bulgarian Quotes

Browse 58 quotes about Bulgarian.

Bulgarian Quotes

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”

“Когато е влюбен, мъжът, дори да не е бил никога рибар, хвърля въдица. Закача на нея собственото си желание, слага за всеки случай щипка искреност и неизменно оставя дъх на мускус. После замята. Понякога жената, към която е насочено цялото това усилие, долавя стръвта. Друг път я вижда, но се прави, че я няма. Случва се на кукичката да се хване съвсем различна риба, неочаквана и със сигурност изненадваща за рибаря. Мъжът обаче е упорит. Мъжът и милионите мъже преди него, които са скрили последния си дъх в костите му, са изкусни в този занаят - чакането. Майсторството им е филигранно. Нали така са предавали гените си ден след ден, век след век…”

“She shook her hair in the cool breeze and inhaled, the scents of lavender and rose and jasmine sweet in the lucent air. They passed fields where delicately scented rosa centifolia bushes grew. "How was the rose crop this year?" "Excellent. We had a mild spring and a generous rainfall. Twenty to twenty-five blossoms on every branch. Our rose was indeed the 'queen of the flowers' this year, to quote the Greek poet Sappho." He lifted his chin and peered at her down his nose. "Our rose de mai is expensive, Danieeele, but far superior to others." Laughter bubbled in her throat. "Your Gallic pride is showing, Philippe." He expressed a puff of air between pursed lips. "Bulgaria? Morocco? You can't tell me their roses are better than mine." "Just different," she said with patience. "Moroccan roses have a rich perfume, and Bulgaria's Valley of the Roses produces lovely damascena roses scented with a brilliant tinge of pear.”

“Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят. Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал.”

“Ишап, морето е голямо, а лодката ми - малка. Имай милост към мен.”

“В душата й кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?”

“Постепенно липата бе станала за нея живо същество и тя я гледаше отдалеч с весел поглед, както се гледа мълчалив и верен съучастник, или отиваше при нея в предвечерните часове, когато дългата и мощна сянка на дървото се просваше на изток като черна мантия, метната върху изгорялата от сушата трева. Тогава в главата й шумяха рояк смели мисли, тя мечтаеше, опиянена от спомените, изпълнена с благодарност и обич към света.”

“Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото й, обля я като гореща, сладостно-замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието й бе пронизано от мисълта, че е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори й се, че върви към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна.”

“Спомням си как през летните следобеди, които прекарвах там, баба ми, привършила домашната работа, сядаше до прозореца на светло и вадеше от своя скришен сандък една огромна Библия с твърди корици, обвита с тогавашния официозен вестник "Работническо дело" по конспиративни причини. Вече знаех, че комунизмът и Библията никак не се обичаха.”

“- Вземете който щете моряк, газил в дълбоки води и срещал смъртта толкова пъти, колкото мен, драснете го с нокът по кожата и отдолу ще намерите философ. Засуканите думи ще са му чужди, гарантирам ви, но ще намерите дълбок и траен усет за мястото му в света.”

“- Като дете изпитвах същото по клоните на големите дървета. Да стоиш прилепен до един ствол, толкова древен, че и най-древната човешка памет бледнее пред него, ти внушава същото чувство за място в света.”

“— Смятате ли — каза Кандид, — че хората винаги са се избивали едни други както днес? Че винаги са били лъжци, измамници, лукави, неблагодарни, разбойници, грабливи, слаби, непостоянни, подли, завистливи, лакоми, пияници, скъперници, честолюбиви, кръвожадни, клеветници, развратни, фанатични, лицемери и глупци? — А вие вярвате ли — отвърна Мартен, — че ястребите винаги са яли гълъби, щом намерят гълъби? — Да, несъмнено — каза Кандид. — Ето — рече Мартен, — ако ястребите винаги са имали същия нрав, защо искате хората да са променили своя? — О, има много голяма разлика — възрази Кандид, — защото свободната воля… Разсъждавайки така, те пристигнаха в Бордо.”

“- Няма друго място като морето, господа. Тези, които цял живот изкарват на сушата, никога няма да го разберат. Морето е първично, понякога е жестоко, друг път - нежно, и никога - предсказуемо.”