Quotessence
Home / Topics / душа Quotes

душа Quotes

Browse 11 quotes about душа.

душа Quotes

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”

LoveLifeHeartSoulPainSpiritWaterFireHumanManLiveBulgarianлюбовчовекдушасърцесилаболкадухводаискраогънпламък
Book:Самуил: Погибел
Create image

“И я, с главою, ужасом стесненной: "Чей это крик? — едва спросить посмел. — Какой толпы, страданьем побежденной?" И вождь в ответ: "То горестный удел Тех жалких душ, что прожили, не зная Ни славы, ни позора смертных дел. И с ними ангелов дурная стая, Что, не восстав, была и не верна Всевышнему, средину соблюдая. Их свергло небо, не терпя пятна; И пропасть Ада их не принимает, Иначе возгордилась бы вина". (Песнь третья, "Ад")”

SoulSinHellдушагрехад
Book:The Divine Comedy: Inferno - Purgatorio - Paradiso
Create image

“«Ты разве умер?»* – с уст моих слетело. И он в ответ: «Мне ведать не дано, Как здравствует мое земное тело. Здесь, в Толомее, так заведено, Что часто души, раньше, чем сразила Их Атропос , уже летят на дно. И чтоб тебе еще приятней было Снять у меня стеклянный полог с глаз, Знай, что, едва предательство свершила, Как я, душа, вселяется тотчас Ей в тело бес, и в нем он остается, Доколе срок для плоти не угас. * Данте был удивлен, встретив в Аду Альбериго, который весной 1300 г. был еще жив. (121-132, песнь тридцать третья, Ад)”

SoulSinHellдушагрехад
Book:The Divine Comedy: Inferno - Purgatorio - Paradiso
Create image

“Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят. Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал.”

LifeSoulPainLonelinessCryFlowerSadSafeSalvationWinterLiveFeelSaveTestживотYugoslaviaBulgarianDandelionдушастрахболкавятъризпитаниясамотаспасениеглухарчеплач
Book:Ex Ponto, Nemiri, Lirika
Create image

“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”

животщастиечовекдушахвърчило
Book:Килим
Create image

“Създадох те от обич и мъгла. Невидим образ на мираж най-видим. Ела! Строши съня ми и ела! Жадувам двама с тебе да отидем далече - в оня, приказния свят, желан от памтивека от душите - единствен рай сред дългия ни ад. Любов се казва той. И в него скрити Адам и Ева, в дъното му там, ездата на живота вечно гонят и от галопа им свещен без свян една след друга куп звезди се ронят. Мечта ли си? Душа ли или плът? Не зная. Ала знам, че кон с копита от лудо нетърпение за път готов е да побегне и през смърт, орисан да я смъкне от звездите.”

животлюбовсмъртдушаобичмечтаадамевазвездиконмиражмъгла
Book:Обади се, любов
Create image

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”

животлюбовистинавярадушасърцетъгаболкамъкалъжагнявлюбимтечениеудавник
Author:Людмила Филипова
Create image

“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях. А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха. И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре. Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.”

животдушаболкаочилошохубаво
Book:Светлоглед
Create image