Quotessence
Home / Topics / истина Quotes

истина Quotes

Browse 12 quotes about истина.

истина Quotes

“Ние живеем в една самоизмама, че сме нужни. Но ако аз умра, животът ще продължи. Животът е милиарди смърти. Аз съм само име, което идва и си отива.(...)Ние живеем в тоя мрак на еднодневки. От пукването на утрото до вечерта. Светът е пълен с имена. И с ужас пред тая краткотрайност.”

LifeDeathNamesFearживотсмъртистинастрахимекраткотрайносттленност
Book:Сбогом любов
Create image

“Натрупаният опит се събира във фокуса на сегашната фаза на цивилизацията - връх на всички култури. Богатството на този фокус, височината на този връх откриват възможност да се огледат вечните въпроси така, както никога досега. При едно условие - онзи, който се изкачи на този връх, трябва да оттегли упованието си от изкуствените му опори и да се довери както самата Земя на вечните принципи. Тогава чак започва свободното пътуване около слънцето на истината.”

животмъдростистинаслънцевдъхновяващивечни въпросивечни принципижитейски опитземяцивилизация
Book:The Natural Science and Biology at the Threshold of the 21st Century
Create image

“Само слаби хора биха предпочели сладката, но опасна дрямка на привидностите пред събуждането, което може би е болезнено, но е и предизвикателство към нашата сила, към енергията ни, към гордостта ни.”

българскибългариябългарски цитатцитатистинаилюзиядрямкаизмамакомфорт
Author:Асен Игнатов
Create image

“Знайте, че само пред лицето на смъртта истината има стойност за войника, офицера, генерала. Само моралният лик на истинския войник достига величието. - Ген. Пантелей Киселов”

българскибългариябългарски цитатцитатвойнавоененсмъртистинавеличие
Author:Пантелей Киселов
Create image

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”

животлюбовистинавярадушасърцетъгаболкамъкалъжагнявлюбимтечениеудавник
Author:Людмила Филипова
Create image