“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.” LoveLifeHeartSoulPainSpiritWaterFireHumanManLiveBulgarianлюбовчовекдушасърцесилаболкадухводаискраогънпламък Book:Самуил: Погибел Source: Самуил: Погибел
“Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят. Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал.” LifeSoulPainLonelinessCryFlowerSadSafeSalvationWinterLiveFeelSaveTestживотYugoslaviaBulgarianDandelionдушастрахболкавятъризпитаниясамотаспасениеглухарчеплач Book:Ex Ponto, Nemiri, Lirika Source: Ex Ponto, Nemiri, Lirika
“Всички носим следи от някакво крушение. Ние сме слепци, които опипват пътя. Аз живеех в пълен мрак и нямах никакъв път.” WaySadBlindScarsживотпъттъгаболкахорабелезимраккрушениелюбов Painмъгаследислепец Book:Сбогом любов Source: Сбогом любов
“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.” животлюбовистинавярадушасърцетъгаболкамъкалъжагнявлюбимтечениеудавник Author:Людмила Филипова
“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях. А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха. И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре. Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.” животдушаболкаочилошохубаво Book:Светлоглед Source: Светлоглед