“И защо бе туй цялото блъскане? За какво - този адски ламтеж? Думи, думи... До блясък излъскани. И вървене по въглени пеш. Колко преходно нещо е славата! Суетата - димеж и мъгла. Проститутки и щерки на гаврата, днес в едни, утре - в други легла... Не това, не това бе животът ми. Беше друго, какво - не разбрах. И се носех, въртян в колелото му, и насън сякаш цял го живях. Днес ме гледа, застанал насреща ми, с моя лик и със мойте очи. Във едното таи се насмешка, а пък в другото - капка горчи. Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе, но красиво и сладко, нали? Що можахме със теб, пооткраднахме, а пък другото малко боли... Тъй се гледаме двама. И духа ни с най-студения вятър светът. А между ни стърчи стегнат куфарът и пред нас - най-големият път...” животпоезияпъттъгаславадумиочисуетаблъсканевъгленикуфар Book:Обади се, любов Source: Обади се, любов
“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях. А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха. И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре. Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.” животдушаболкаочилошохубаво Book:Светлоглед Source: Светлоглед