Quotessence
Home / Topics / път Quotes

път Quotes

Browse 7 quotes about път.

път Quotes

“Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.”

“НАУЧИХ, ЧЕ животът е непрекъснато преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате (ти не го "грабваш", не си си му достатъчен или просто гледа в друга посока - все едно). Стискате си ръцете и продължаваш напред. Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш, каквито и борби да водиш, както и да се опитваш да променяш нещата (или себе си)..... Просто го проумей, претагувай, преглътни и ....продължи! Защото - я се огледай! - той отдавна е продължил! а ти дори да зациклиш там, където (и за него и за всички останали) вече е минало, ще видиш, че си сам!!! защото той и всички други вече се движат и никой не стои в "онзи момент", в онова обстоятелство, което вече е Минало..... Гадно ли ти е? Е - хубавата новина е, че ако тръгнеш, може и да не смениш веднага този вкус в устата си, нито сълзите да секнат, но ... по пътя вятъра и слънцето ще ги изсушат... Да - хубаво би било в следващият си етап да вървиш с някого (ама не просто с някой, а с онзи, който ти искаш), но КОГАТО ТОЙ ОТДАВНА ВЕЧЕ Е ПОЕЛ СВОЯ ПЪТ (сам или с друг) БЕЗ ТЕБ, ти не бива нито да стоиш като обрулено дърво, пуснало корен в една минала точка и само, нито да крещиш подире му, подтичвайки по неговата пътечка! Това е! Край! Поеми си СВОЯ ПЪТ, СВОЯ ЕТАП, СВОЯ ЖИВОТ! И ГО ...ЖИВЕЙ!!!”

“Любовта е броня на живота, а върховният разум, вложен и в най-доброто творение, е неговият смисъл или факел, осветяващ пътя към смисъла.”

“И защо бе туй цялото блъскане? За какво - този адски ламтеж? Думи, думи... До блясък излъскани. И вървене по въглени пеш. Колко преходно нещо е славата! Суетата - димеж и мъгла. Проститутки и щерки на гаврата, днес в едни, утре - в други легла... Не това, не това бе животът ми. Беше друго, какво - не разбрах. И се носех, въртян в колелото му, и насън сякаш цял го живях. Днес ме гледа, застанал насреща ми, с моя лик и със мойте очи. Във едното таи се насмешка, а пък в другото - капка горчи. Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе, но красиво и сладко, нали? Що можахме със теб, пооткраднахме, а пък другото малко боли... Тъй се гледаме двама. И духа ни с най-студения вятър светът. А между ни стърчи стегнат куфарът и пред нас - най-големият път...”