Quotessence
Home / Topics / поезия Quotes

поезия Quotes

Browse 10 quotes about поезия.

поезия Quotes

“Да лежиш на топлата земя, да вдишваш мириса на прежурена трева, да слушаш звъна на далечни стада - без съжаление, без болка, без желание - това значи може би да стигнеш небето с тъка, да четеш по звездите книгата на мъдростта.”

българскибългариябългарски цитатцитатмъдроствярапоезиявечностнебе
Author:Elisaveta Bagryana
Create image

“Полето с мъртви цветя Ще падна ранен от ръждиви куршуми в полето със мъртви цветя. Ще минат жътварки, ще гледат учудено и гордо ще продължат. И някой ще вземе и моите кости, когато събира умрелите макове. Ще се превърна във опиум - ценна отрова, предвидена за забравяне. Ще ходят деца по пустините древни, където тревите умряха. Където останахме. Непогребани. Където се отбранявахме. И аз в полумъртвата вечност ще гния обгърнат в плененото знаме. От митологията ще ме изтрият и споменът ще е срамен. Кръвта се разтваря по пладне в пресъхнали женски сълзи. Мъжете са слаби и гладни и страх ги гори. Прилича на гърло безгласно кръгът на самотните оплаквачи. И вече е точно и ясно - цветята са мъртви. Идва орачът.”

войнапоезиястихотворение
Book:Вечен чужденец
Create image

“И защо бе туй цялото блъскане? За какво - този адски ламтеж? Думи, думи... До блясък излъскани. И вървене по въглени пеш. Колко преходно нещо е славата! Суетата - димеж и мъгла. Проститутки и щерки на гаврата, днес в едни, утре - в други легла... Не това, не това бе животът ми. Беше друго, какво - не разбрах. И се носех, въртян в колелото му, и насън сякаш цял го живях. Днес ме гледа, застанал насреща ми, с моя лик и със мойте очи. Във едното таи се насмешка, а пък в другото - капка горчи. Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе, но красиво и сладко, нали? Що можахме със теб, пооткраднахме, а пък другото малко боли... Тъй се гледаме двама. И духа ни с най-студения вятър светът. А между ни стърчи стегнат куфарът и пред нас - най-големият път...”

животпоезияпъттъгаславадумиочисуетаблъсканевъгленикуфар
Book:Обади се, любов
Create image

“Имаше широки рамене и неравна крачка и зад гърба си влачеше сянката пълна с камъни. Изобщо него повече го помнеха, отколкото го обичаха. Градът беше ням, слюден от жега и нито следа от милост в небето.”

поезияпътуванебългарскабългарска поезиябълргарска прозалитературанапопосокасъвременна българска прозасянкатаяна букова
Book:Пътуване по посока на сянката
Create image