“Имаше широки рамене и неравна крачка и зад гърба си влачеше сянката пълна с камъни. Изобщо него повече го помнеха, отколкото го обичаха. Градът беше ням, слюден от жега и нито следа от милост в небето.” поезияпътуванебългарскабългарска поезиябълргарска прозалитературанапопосокасъвременна българска прозасянкатаяна букова Book:Пътуване по посока на сянката Source: Пътуване по посока на сянката