Quotessence
Home / Topics / любов Quotes

любов Quotes

Browse 33 quotes about любов.

любов Quotes

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”

LoveLifeHeartSoulPainSpiritWaterFireHumanManLiveBulgarianлюбовчовекдушасърцесилаболкадухводаискраогънпламък
Book:Самуил: Погибел
Create image

“Човек към себе си привлича този, който по сърце и душа на него прилича. Това, което самият той отразява, най-неочаквано в живота му се появява!”

LoveTrue LoveLove StorySoulmatesлюбовкнигаобичкнигиразкази
Book:Да откриеш любовта на най-неочакваното място
Create image

“По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”

LovePainHumiliationлюбовтютюндимовтъгаборисдимитъргордостиринаскръб
Book:Тютюн
Create image

“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”

любовщастиеизкушениепрошкасаморазрухасамоунищожениесрам
Book:L'amour dure trois ans
Create image

“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”

животлюбовщастиесвободачовекотклонениесобственостаномалияжадувамплодпредметпритежаниеръцещедрост
Book:Отклонение
Create image

“Бях, брат, бях щастлив. ... Понякога смях, понякога сълзи. Нищо особено, нали? И все пак, прибираш се и някой те чака. Някой бърза с хлопане на чехлите да ти отвори. Да те прегърне, да те изслуша, да смъкне от теб цялото напрежение. Да попие влудяващия те страх от безсмислието. Да се гушне в теб и да ти каже, че има нужда от теб. Господи, нищо не може да се сравни с това!”

любовщастиеобичаз още броя днитегеорги бърдаровнужда
Book:Аз още броя дните
Create image

“Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя.”

PeopleLifeHappinessFearSatisfactionDissatisfactionContentживотлюбовщастиечовекстрахмечтанедоволствоUncontentedдоволствомечтателинеудоволетвореност ситстремежи
Book:Сбогом любов
Create image

“Не търси там, където никога няма да намериш, защото просто не е там. Ако търсиш спокойствие и не намираш, ако търсиш утешение и не намираш, ако търсиш щастие и не намираш, ако търсиш любов и не намираш - причината е не, че те не съществуват или не са достъпни за теб, а защото винаги досега си търсил само там, където няма да ги намериш, защото ги няма. Промени погледа си, вслушай се по-дълбоко в сърцето си, усмихни се. И всичко ще се промени. Всичко ще се подреди.”

любовщастиеспокойствиесърцетоутешение
Book:Вътрешният лечител
Create image

“Нещо отшумяло, остаряло, скрито в скрин с вехтории, заключен с десет катинара и прибран на тъмно в запустял килер на срутена постройка. Нещо, обитаващо миналото, което заплашваше да възкръсне сред настоящето и да разруши плановете за бъдещето. Нещо, което се луташе години, години, години наред. Молещо се да бъде забравено.”

любовбъдещеминалонастоящезабраваразруха
Author:Симона Стоева
Create image

“За да обичаш каквото и да е, следователно и отечеството си, трябва първо да го познаваш, трябва живо да се интересуваш за него, трябва сърцето ти да е свързано с него с такива връзки, щото откъсването и на най-малката жичка да се чувства болезнено. - Проф. Иван Д. Шишманов”

българскибългариябългарски цитатцитатнародлюбовотечество
Author:Иван Шишманов
Create image

“Любовта е броня на живота, а върховният разум, вложен и в най-доброто творение, е неговият смисъл или факел, осветяващ пътя към смисъла.”

българскибългариябългарски цитатцитатлюбовпътсмисълразумтворениефакел
Book:В полите на Витоша
Create image

“Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая: Човекът започва да става човек! Сърцето ми започва да бие като камбана: Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си! Влюбени от цял свят, съединявайте се!”

животлюбовчовексърцесилахораобичвикежедневиеотклонениеделниккамбанакамбанарияобединение
Book:Отклонение
Create image

“Създадох те от обич и мъгла. Невидим образ на мираж най-видим. Ела! Строши съня ми и ела! Жадувам двама с тебе да отидем далече - в оня, приказния свят, желан от памтивека от душите - единствен рай сред дългия ни ад. Любов се казва той. И в него скрити Адам и Ева, в дъното му там, ездата на живота вечно гонят и от галопа им свещен без свян една след друга куп звезди се ронят. Мечта ли си? Душа ли или плът? Не зная. Ала знам, че кон с копита от лудо нетърпение за път готов е да побегне и през смърт, орисан да я смъкне от звездите.”

животлюбовсмъртдушаобичмечтаадамевазвездиконмиражмъгла
Book:Обади се, любов
Create image

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”

животлюбовистинавярадушасърцетъгаболкамъкалъжагнявлюбимтечениеудавник
Author:Людмила Филипова
Create image

“Пет са тайнствата, които съдържат в себе си ключа към незримото: любовният акт, раждането на човек, съзерцанието на велико произведение на изкуството, присъствието ни в близост до нечия смърт или катастрофа и насладата от извисяването на човешкия глас в песен. В подобни мигове Вселената се разтваря пред очите ни и ние надникваме в нейните дълбини, виждаме онова, което е скрито от човешкия поглед, постигаме непостижимото.”

животлюбовизкуствопесенражданемузика
Book:The Ground Beneath Her Feet
Create image

“Нани Тамар казваше - любовта е всичко. Любовта е онова, заради което си струва да живееш. Малка си, още не знаеш нищо. После ще ме разбереш. А сега само запомни - любовта е онова, заради което си струва да живееш.”

животлюбовмладост
Book:Люди, которые всегда со мной
Create image

“Ах, морето! Зърнеш ли го веднъж, 50 нюанса синьо пленяват сърцето ти до живот. А той?!… Той беше нейното море...”

SeaBlueLove StoryAuthorлюбовморесърцевесела алегрияразказ
Book:Алманах Проза 2023: Нова българска литература
Create image

“Часовете се превърнаха в минути, минутите в секунди, зимното слънце и студената луна се размениха един друг, пропътували хиляди километри разстояние само за да поделят един хоризонт - никога напълно заедно, никога напълно един без друг.”

любовпътуванелунаслънцеразстояние
Book:Никога достатъчни
Create image

“Понякога се пробуждах посред нощ, с пресъхнала уста, и преди още да изплувам от съня, нещо ми пошушваше да заспя пак, да се гмурна обратно в топлината, в безсъзнателността като в единствено затишие. Но вече си казвах: „Просто съм жадна, достатъчно е да се изправя, да ида до умивалника, да пия вода и пак да заспя”. Ала щом станех, щом видех в огледалото собствения си образ, смътно осветен от уличната лампа, щом хладката вода започнеше да се стича в гърлото ми, тогава отчаянието ме завладяваше и с истинско усещане за физическа болка си лягах отново, зъзнейки. Просвах се по корем, обхванала глава в ръце, и притисках тяло о кревата, сякаш любовта ми към Люк бе горещо и смъртоносно животинче, което в бунта си бих могла да премажа между кожата си и чаршафите. И битката се разразяваше. Паметта, въображението се превръщаха в жестоки врагове. Лицето на Люк, Кан, какво е било и какво би могло да бъде. И неспир отпорът на тялото ми, което бе сънено, на разума ми, който бе отвратен. Вирвах глава, съставях уравнения:”Аз съм аз, Доминик. Обичам Люк, който не ме обича. Несподелена любов, задължителна мъка. Точка.”

LoveSoulBodyPainWaterHurtSorrowSleeplessnessлюбовтъгамъкаУсмивка почтибезсъниепомощ
Book:A Certain Smile
Create image