Quotessence
Home / Quotes / Quote by Людмила Филипова

Quote by Людмила Филипова

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”

Quote by Людмила Филипова

Author

Людмила Филипова

Browse famous quotes and profile details for Людмила Филипова. more

You May Also Like

“Когато завали сняг, сякаш времето спира или по-скоро... НИ СПИРА, поне за малко, но достатъчно, че да намерим миг радост в мимолетния живот на някоя снежинка..... Поне се надявам, че така се случва.... Ако нещо толкова просто все още може да те радва - значи има надежда за света”

“Животът е изпит, в който няма правилни отговори. Ако трябваше да започна отново, смятам, че бих живял по същия начин, бих направил същите грешки. Онзи ден ми хрумна един добър сюжет за новела. Само да можех да пиша! Представете си следното: мъж на средна възраст, чийто живот е протекъл неудовлетворително, среща един дух. Духът му предлага възможността да преживее отново живота си, но без да забравя нищо от предишния си опит. Разбира се, мъжът се възползва от случая. Но за негово удивление и ужас се оказва, че новият му живот е напълно идентичен с предишния – изборите са същите, грешките са същите, измамните цели и богове са същите.”

“Виж, никое животно в природата не извършва насилие над другите. Може да използва хитри начини да примами жертвата си, но не я измъчва, за да иска от нея нещо неестествено. Напротив, хищниците са съвършени в изкуството да прекършват живота на жертвата си мигновено, без да влагат в това претенции за надмощие, просто се хранят. Само човекът се оказва в състояние да измисли начини за въздействие върху себеподобните си така, че да ги промени, да ги моделира. И защо, попита се Германов. Защото по този начин демонстрира своята власт, даже величие ...”

“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях. А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха. И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре. Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.”

“Пет са тайнствата, които съдържат в себе си ключа към незримото: любовният акт, раждането на човек, съзерцанието на велико произведение на изкуството, присъствието ни в близост до нечия смърт или катастрофа и насладата от извисяването на човешкия глас в песен. В подобни мигове Вселената се разтваря пред очите ни и ние надникваме в нейните дълбини, виждаме онова, което е скрито от човешкия поглед, постигаме непостижимото.”

“Човек си мисли, че може да преброди и четирите посоки на кръстопътя, ама тръгва по една от тях, без да разбере какво го е чакало по другите. Мисли, че избира, ама рачи ли да се върне, не може. А тук по избрания път всичко е подредено, него чакат - изпитания, радости, любови, болка. Добро, лошо - негово си е. Друг не може да му извижее живота. Човекът срещу това не може и не бива да се бори, защото ще обърка реда на нещата. Инак как ще разберем какви сме и какви семена са посадени в нас? Само като си минеш изпитанията, тогава може да кажеш дали си добър или лош човек! И на килимите истинската красота не е в отделните елементи, а в цялата картина, видима, чам когато се свали от стана.”