Quotessence
Home / Quotes / Quote by Йон Калман Стефансон

Quote by Йон Калман Стефансон

“Изгубвам я, мисли си той; не, не си го мисли – усеща го, долавя го, защото хората са свързани с невидими нишки и ние разбираме, когато те се скъсат.”

Quote by Йон Калман Стефансон

Author

Йон Калман Стефансон

Browse famous quotes and profile details for Йон Калман Стефансон. more

You May Also Like

“Животът е изпит, в който няма правилни отговори. Ако трябваше да започна отново, смятам, че бих живял по същия начин, бих направил същите грешки. Онзи ден ми хрумна един добър сюжет за новела. Само да можех да пиша! Представете си следното: мъж на средна възраст, чийто живот е протекъл неудовлетворително, среща един дух. Духът му предлага възможността да преживее отново живота си, но без да забравя нищо от предишния си опит. Разбира се, мъжът се възползва от случая. Но за негово удивление и ужас се оказва, че новият му живот е напълно идентичен с предишния – изборите са същите, грешките са същите, измамните цели и богове са същите.”

“Виж, никое животно в природата не извършва насилие над другите. Може да използва хитри начини да примами жертвата си, но не я измъчва, за да иска от нея нещо неестествено. Напротив, хищниците са съвършени в изкуството да прекършват живота на жертвата си мигновено, без да влагат в това претенции за надмощие, просто се хранят. Само човекът се оказва в състояние да измисли начини за въздействие върху себеподобните си така, че да ги промени, да ги моделира. И защо, попита се Германов. Защото по този начин демонстрира своята власт, даже величие ...”

“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях. А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха. И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре. Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.”

“Пет са тайнствата, които съдържат в себе си ключа към незримото: любовният акт, раждането на човек, съзерцанието на велико произведение на изкуството, присъствието ни в близост до нечия смърт или катастрофа и насладата от извисяването на човешкия глас в песен. В подобни мигове Вселената се разтваря пред очите ни и ние надникваме в нейните дълбини, виждаме онова, което е скрито от човешкия поглед, постигаме непостижимото.”

“Човек си мисли, че може да преброди и четирите посоки на кръстопътя, ама тръгва по една от тях, без да разбере какво го е чакало по другите. Мисли, че избира, ама рачи ли да се върне, не може. А тук по избрания път всичко е подредено, него чакат - изпитания, радости, любови, болка. Добро, лошо - негово си е. Друг не може да му извижее живота. Човекът срещу това не може и не бива да се бори, защото ще обърка реда на нещата. Инак как ще разберем какви сме и какви семена са посадени в нас? Само като си минеш изпитанията, тогава може да кажеш дали си добър или лош човек! И на килимите истинската красота не е в отделните елементи, а в цялата картина, видима, чам когато се свали от стана.”

“Ти живееш, Вероника. Дури и ако не го забележуваш тоа. Ти си жива и најдобро што можеш излегуваш накрај со својот живот. Без разлика што во моментов ти изгледа како постојано да тапкаш во место.”