Quotessence
Home / Quotes / Quote by Deyth Banger

Quote by Deyth Banger

“Повечето хора отварят една книга ама не проста книга, а книгата живота.... минават 4 -5 страници и заклещят се някъде и няма мърдане.”

Quote by Deyth Banger

Author

Deyth Banger

Browse famous quotes and profile details for Deyth Banger. more

You May Also Like

“Ти живееш, Вероника. Дури и ако не го забележуваш тоа. Ти си жива и најдобро што можеш излегуваш накрај со својот живот. Без разлика што во моментов ти изгледа како постојано да тапкаш во место.”

“I'll bite: Hard science TA's and RA's often repair equipment; it's part of our science. If you want a silver spoon, don't go to grad school. Science is all about dangerous chemicals, semi-safe experimental equipment, and 4am drives down gravel roads in old vans with a nice steep drop on one side. Guardrail? Ho ho ho. Fixing the computers is just the tip of the iceberg. Plus, where else could you get on-the-job experience with a PDP-8?”

“Човек се ражда, живее и умира. Става просто спомен. Също както след лятото идва зимата. В това няма нищо лошо. Имаше сълзи, разбира се, но за тези, които оставяха на този свят. Онези, които си бяха отишли от него, нямаха нужда от тях.”

“Нани Тамар казваше - любовта е всичко. Любовта е онова, заради което си струва да живееш. Малка си, още не знаеш нищо. После ще ме разбереш. А сега само запомни - любовта е онова, заради което си струва да живееш.”

“- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм! Зорбас поклати глава. – Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта… – Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя. – Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?”

“— Да, но куда же мы едем? — Я вам уже сказал, туда, где воздух чист, где шум убаюкивает, где, как бы ни был горд человек, он становится смиренным и чувствует свое ничтожество. Я люблю это уничижение, я, которого, подобно Августу, называют властителем вселенной. — Но где же это? — На море, виконт.("Граф Монте-Кристо", А. Дюма)”