Quotessence
Home / Quotes / Quote by Симона Стоева

Quote by Симона Стоева

“Нещо отшумяло, остаряло, скрито в скрин с вехтории, заключен с десет катинара и прибран на тъмно в запустял килер на срутена постройка. Нещо, обитаващо миналото, което заплашваше да възкръсне сред настоящето и да разруши плановете за бъдещето. Нещо, което се луташе години, години, години наред. Молещо се да бъде забравено.”

Quote by Симона Стоева

Author

Симона Стоева

Browse famous quotes and profile details for Симона Стоева. more

You May Also Like

“Прекарваш целия си живот, затворен в лабиринта, размишлявайки как един ден ще се измъкнеш и колко страхотно ще е навън, и представата за това бъдеще ти помага да продължиш напред, но така и никога не го осъществяваш. Просто използваш бъдещето, за да избягаш от настоящето.”

“Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.”

“НАУЧИХ, ЧЕ животът е непрекъснато преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате (ти не го "грабваш", не си си му достатъчен или просто гледа в друга посока - все едно). Стискате си ръцете и продължаваш напред. Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш, каквито и борби да водиш, както и да се опитваш да променяш нещата (или себе си)..... Просто го проумей, претагувай, преглътни и ....продължи! Защото - я се огледай! - той отдавна е продължил! а ти дори да зациклиш там, където (и за него и за всички останали) вече е минало, ще видиш, че си сам!!! защото той и всички други вече се движат и никой не стои в "онзи момент", в онова обстоятелство, което вече е Минало..... Гадно ли ти е? Е - хубавата новина е, че ако тръгнеш, може и да не смениш веднага този вкус в устата си, нито сълзите да секнат, но ... по пътя вятъра и слънцето ще ги изсушат... Да - хубаво би било в следващият си етап да вървиш с някого (ама не просто с някой, а с онзи, който ти искаш), но КОГАТО ТОЙ ОТДАВНА ВЕЧЕ Е ПОЕЛ СВОЯ ПЪТ (сам или с друг) БЕЗ ТЕБ, ти не бива нито да стоиш като обрулено дърво, пуснало корен в една минала точка и само, нито да крещиш подире му, подтичвайки по неговата пътечка! Това е! Край! Поеми си СВОЯ ПЪТ, СВОЯ ЕТАП, СВОЯ ЖИВОТ! И ГО ...ЖИВЕЙ!!!”