“Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят. Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал.” LifeSoulPainLonelinessCryFlowerSadSafeSalvationWinterLiveFeelSaveTestживотYugoslaviaBulgarianDandelionдушастрахболкавятъризпитаниясамотаспасениеглухарчеплач Book:Ex Ponto, Nemiri, Lirika Source: Ex Ponto, Nemiri, Lirika