“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”
Book:Килим