Quotessence
Home / Quotes / Quote by Емилиян Станев

Quote by Емилиян Станев

Work

Крадецът на праскови

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Емилиян Станев

Browse famous quotes and profile details for Емилиян Станев. more

You May Also Like

“Но понеже съдържанието не е най-силната страна на Борисов, остава да се вгледаме в опаковката. В неговата метафора тя е прозрачна - буквално и в преносния смисъл. Макар и да е доста позацапана вече тъкмо в 'шоколадовия' цвят...”

“В душата й кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?”

“Постепенно липата бе станала за нея живо същество и тя я гледаше отдалеч с весел поглед, както се гледа мълчалив и верен съучастник, или отиваше при нея в предвечерните часове, когато дългата и мощна сянка на дървото се просваше на изток като черна мантия, метната върху изгорялата от сушата трева. Тогава в главата й шумяха рояк смели мисли, тя мечтаеше, опиянена от спомените, изпълнена с благодарност и обич към света.”

“Тя тръгна към него, топлият вятър се блъсна в тялото й, обля я като гореща, сладостно-замайваща вълна и отведнъж с необикновена острота съзнанието й бе пронизано от мисълта, че е сама с тоя непознат мъж в изпълненото с движение и шум пространство. Стори й се, че върви към него насън и че няма воля да се владее. Тя каза нещо несвързано, смутено се усмихна и неочаквано му подаде своята малка бяла ръка. Той я взе, наведе се и я целуна.”

“Някои хора казват, че човек се ражда с определен брой удари на сърцето и че сме длъжни да пазим тази жизненоважна машина, за да не я изтощим преждевременно. Сякаш с раждането си подписваме договор с орган, който с всеки свой тласък ни ранява, ала едва с последния си ни убива. Сега моето сърце блъскаше неудържимо и макар да осъзнаваше, че така се приближава към своя финален удар, не бе способно да спре. То изпитваше всепоглъщаща нужда от усещането за тялото под пръстите ми. Беше готово да се погуби, само и само да изживее докрай мига си на наслада.”

“- Любовта отнема. Повече, отколкото дава. Любовта е неудобно чувство. А връзките прекалено често носят пречки и тежест. Лишават те от собствената ти воля. Ставаш зависим от друг човек и вече не си господар на живота си”

“Обичащите не се стремят към нищо свръхголямо, те се радват на щастливото си съществуване и се задоволяват с извоювания си покой. Но мразещите са друга работа. В отчаянието и глада си за отмъщение, те са способни да надскочат всяко ограничение.”