Quotessence
Home / Quotes / Quote by Ружа Лазарова

Quote by Ружа Лазарова

“В семейството ѝ въпросите се посрещаха с ледено мълчание, като смъртни грехове. Рада също се научи да мълчи и така отрасна.”

Quote by Ружа Лазарова

Book:Мавзолей
Create image

Work

Мавзолей

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Ружа Лазарова

Browse famous quotes and profile details for Ружа Лазарова. more

You May Also Like

“Именно в дълбините на това мълчание бих искала да се гмурна, там, където животът вече не съществува, където майка ми Рада и толкова други живяхме. Бих искала да усетя отново тежестта на тази плътна маса мълчание, за да се доближа до действащите лица и да ги съживя. Но как да се опише ежедневието на хора, които мълчат година след година? Как да се разкаже тази безкрайна поредица от дни, унищожени от страха да говориш?”

Silence
Book:Мавзолей
Create image

“Всеки имаше нещо за криене: подозрителен роднина, забранена книга, нарушена дисциплина, неуместна забележка, бегла подривна мисъл... С течение на времето дори не бяхме сигурно кое е подривно. От страх да не кажем неволно нещо нередно, си мълчахме. Беше монотонно; нямаше капчица разнообразие, никаква грапавина, за която да се заловя, за да разкажа.”

Silence
Book:Мавзолей
Create image

“It was normal for it to rain, but in October- who could forget the rains of October?- now this disturbingly silent rain was falling. That was so nebulous that it was pretty; that, if it had not been wet, no one would have believed it was raining; that was so slow that it was possible to follow its fall with one's eyes. That which villagers called 'the rains of October' was the accumulation of the serenity of such a life. Eyes almost broke into tears on looking at the sun subdividing itself, at the end of the afternoon, in each drop of that snail's-pace precipitation, as if the great star had dissolved each day an infinitesimal bit more.”

SilenceRainSilentAfternoonOctoberSoftSlowGreat Star
Book:The Whistler
Create image