Quotessence
Home / Quotes / Quote by Jean Pierre Van Rossem

Quote by Jean Pierre Van Rossem

“Ik heb me laten inspireren door Hjalmar Schacht. De man was een briljant economist. Hij moest van Hitler 60 miljard mark vrijmaken voor openbare werken terwijl er maar 150 miljoen in de staatskas zat. En toch slaagde hij erin om die openbare werken te financieren met wisselbrieven die door de staat gewaarborgd werden. We moeten iets gelijkaardigs doen. Er moet in ons land een parastatale holding gecreëerd worden”

Quote by Jean Pierre Van Rossem

Create image

Author

Jean Pierre Van Rossem

Browse famous quotes and profile details for Jean Pierre Van Rossem. more

You May Also Like

“Religiekritiek is niet belangrijk omdat het zo fijn is om te vertrappen wat anderen heilig is. Niet omdat critici zoveel genoegen beleven aan het sarren en treiteren van kwetsbare religieuze minderheden. Niet omdat we zulke ongelooflijke lol beleven aan religieuze satire. Maar omdat elke sociale verandering in een wereld waarin het theoterrorisme om zich heen grijpt, begint bij religiekritiek.”

Maatschappij
Book:Waarom haten ze ons eigenlijk
Create image

“Тук би следвало да следва някакво правдоподобно въведение относно интереса на Алексей към световната литературна класика и по-специално към творчеството на Достоевски. Да, колко правдоподобно си го представяш? Както и да го въртя, трудно ми е да направя достатъчно плавна, естествена, нескалъпена и не сякаш съшита с бели конци връзка между един модерен и сравнително млад европеец в края на десетте на 21-ви век и руската литературна класика. Кой чете Достоевски в днешно време? Никой, копеле. В смисъл аз го чета, но критерий какъвто и да е аз да бъда не мога - то и мен почни никой не ме чете. Моят Алексей е модерен човек, неща като "лайфстайл" човек и в този смисъл не би трябвало да е чел каквато и да е художествена литература, откак е завършил гимназия. Аз се имам за модерен човек и чета Достоевски непрекъснато, но нали, за Бога, тази книга was meant to be far less self-reflective than the previous three were? Абе, Словото, както знаеш, е велика сила. Прости пиши каквото си искаш.”

Радослав ПарушевProject Dostoevski
Book:Project Dostoevski
Create image

“[...] как пък взе, че стана така, че точно вашият Алексей да вземе да се натресе именно в задния двор на самия Достоевски, при положение, че можеше да попадне на което и да е от буквално безкрайно многото места в Безкрая, защо не попадна например на планетата Нептун. Или, да кажем, защо героят ви, задвижван от същата липса на логика, не се оказа в Бразилия през петдесетте години на миналия век, където да изпадне през комина и да причини ужасен стрес на родителите на Паулу Коелю точно в секундата, в която се канят да копулират и да заченат Паулу Коелю, който, в резултат на това, никога да не се е бил раждал?”

Радослав ПарушевProject Dostoevski
Book:Project Dostoevski
Create image

“Да, всъщност много е хубаво със сълзливия момент за, там, нали, трагичната невъзможност за общуване в съвременния електронен, отчужден свят и т.н. да се приключи още тука, без на трагичната невъзможност да й се отделя повече книжен обем, за да остане време и място после да по-съществените неща. О, да, и престани, моля те, стига вече си го изграждал тоя бекграунд на героя, понеже от много изграждане на бекграунд на Алексей Карамазов Федя накрая взе, че умря, и не можа да си напише същинския роман, т.е. какво именно се случва с тоя пуст герой негов.”

Радослав ПарушевProject Dostoevskivski
Book:Project Dostoevski
Create image

“Did you, like, google me or something?” She frowned. “I don’t know that word.” “You looked me up,” he said. “Almost like you had some interest in me.” She wrinkled her nose. “I have an interest in not making you a new set of clothes every other day. I have an interest in you not smelling so bad and walking around my island in smouldering rags.” “Oh, yeah.” Leo grinned. “You’re really warming up to me.” Her face got even redder. “You are the most insufferable person I have ever met! I was only returning a favour. You fixed my fountain.” “That?” Leo laughed. The problem had been so simple he’d almost forgotten about it. One of the bronze satyrs had been turned sideways and the water pressure was off, so it started making an annoying ticking sound, jiggling up and down and spewing water over the rim of the pool. He’d pulled out a couple of tools and fixed it in about two minutes. “That was no big deal. I don’t like it when things don’t work right.” “And the curtains across the cave entrance?” “The rod wasn’t level.” “And my gardening tools?” “Look, I just sharpened the shears. Cutting vines with a dull blade is dangerous. And the pruners needed to be oiled at the hinge, and—” “Oh, yeah,” Calypso said, in a pretty good imitation of his voice. “You’re really warming up to me.”

HumorLeo ValdezHeroes Of OlympusCalypsoHooCaleo
Book:The House of Hades
Create image