Quote by Rilke, Rainer Maria

“Заради един-едничък стих трябва да видиш много градове, хора и неща, трябва да познаваш животните, да чувстваш как летят птиците и да различаваш взора, с който сутрин се разтварят лицата на малките цветя. Трябва да умееш да си спомняш за пътища през непознати местности, за неочаквани срещи и раздели, които дълго си виждал да идват насреща ти - за дните на детството, които все още не познаваш, за родителите, които е трябвало да наскърбиш, когато са ти доставяли радост, а ти не си я разбирал (била е радост за някого другиго...), за детските болести, които започват така странно, с толкова много дълбоки и тежки превращения, за дни в спокойни, притихнали стаи и за някои сутрини край морето, за морето изобщо, за всички морета, за нощите по време на пътуване, които отшумяват високо горе и отлитат със звездите си - а дори ако имаш право да мислиш за всичко това, то все още няма да е достатъчно. Трябва да имаш спомени за много любовни нощи, от които нито една не прилича на другата, за стонове на родилки и за олекнали, бели и спящи майки, току-що дарили живот, чиито тела отново се затварят. Но трябва да си бил и при умиращи, да си стоял край мъртъвци в някоя стая с отворен прозорец и прииждащи на тласъци шумове. Ала дори и да имаш спомени, това все още не е достатъчно. трябва да умееш да ги забравяш, когато са много, и да имаш огромното търпение да чакаш завръщането им. Защото самите спомени все още не са онова, което е необходимо. Едва когато станат наша кръв, поглед и лик, безименни и неотличими от нас самите, едва тогава може да се случи тъй, щото в някой неуловим миг първата дума от един стих да се възправи в тяхното гъмжило и да се измъкне от тях. "Записките на Малте Лауридс Бриге”

Quote by Rilke, Rainer Maria