J. Lepika quote: Try not to borrow the sorrows from the

“I walked stiffly past the worst hussy of them all: my former BFF, who'd apparently decided to move in. Jessica had been at the restaurant every day for over two weeks. Most days more than once. I knew she was hot for my man, but holy cow. Clearly I'd have to say yes to Reyes soon. This was getting ridiculous. he needed a ring on his finger--and fast.”

Ring Say Yes Hussy

Book:Sixth Grave on the Edge

Source: Sixth Grave on the Edge

“While still practising law, he'd run a hearse-rental agency. Then, later, he'd bought into a handkerchief factory in Baker Park. Their most famous innovation was the funeral hankerchief, a plain white cotton handkerchief with a black border. Not long afterwards he patented the first black-edged tissue. He'd made millions, apparently, though nobody knew what he'd done with the money. His only extravagance had been to install an elevator in the house, so he could move between floors without getting out of his wheelchair. 'So what did he mean about hearing money?' Jed asked. 'It's his factory across the river. He claims he can hear the money being made.”

Money Hearing Hearse Funeral Handkerchief Funeral Tissue

Book:The Five Gates of Hell

Source: The Five Gates of Hell

“There was a deep boom, like the rolling in of an ocean wave. The hearse door had been slammed shut.”

Death Hearse

Book:The Optimist's Daughter

Source: The Optimist's Daughter

“Cremation is the refusal to put a corpse to good use.”

Death Funeral Ecology Burial Rest In Peace Food Chain Maggots Corpse Cremation Hearse

Author:Mokokoma Mokhonoana

“Francis Crozier believes in nothing. Life is solitary, poor, nasty, brutish, and short. It has no plan, no point, no hidden mysteries that make up for the oh-so-obvious miseries and banalities. Nothing he has learned in the past six months has persuaded him otherwise. Has it?”

Life Belief Poor Solitary Nasty Short Miseries Banalities Brutish Francis Rawdon Moira Crozier Hidden Mysteries Hobbe S Leviathan

Book:The Terror

Source: The Terror

“Една приятелка изпитваше дълбок страх от поглед на кукли. Изпадаше в истински ступор, срещнеше ли оцъклените им очи. Ама те наистина гледаха страшно, някогашните кукли. Оказа се, че този страх е описан и си има име, нарича се гленофобия. Моят страх е дори по-ужасен, защото заплашителното може да е навсякъде. В никоя номенклатура на фобиите не съм го срещал и затова надлежно прилагам описанието му тук. Нека това бъде малкият ми научен принос към безкрайния Списък на страховете. Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си? Спрях да излизам, не вдигах телефона, сменях местата, от които пазарувам, за да не завързвам тривиалните познанства на всекидневието. Блъсках си главата над това да изковавам защитни отговори. Нуждаех се от един нов щит на Ахил срещу глупостта. Как да се намери такъв отговор, който да не умножава бездарието, да не зацикля в клишето. Отговор, който да не те кара да ползваш готови фрази, отговор, който не лъже, но и не разкрива неща, които не искаш да разкриеш. Отговор, който да не предполага завързването на дълъг и безсмислен разговор. Коя фалшива традиция на етикета го е подготвяла, как се е шмугвал през вековете този лицемерен въпрос. „Как си?“, това е въпросът. That is the question. (Възвишеното „Да бъдеш или не“ се е сменило с това нищожно питане, ето ти доказателство за падение.) Как си? Как си? Как си? Как се отговаря на такова питане? Виж, англичаните са се изхитрили, като са го превърнали в поздрав. Обезкостили са го, отнели са му питащото жило.„Как си“ е обелката на банана, поставена с цялата любезност под крака ти, сиренцето, което те примамва към капана на клишето. Как си — слабата омаломощаваща отрова на всекидневието. Няма открит отговор на този въпрос. Няма. Знам възможните отговори, но се гнуся от тях, разбирате ли, гнуся се… Не искам да съм толкова предвидим, да отвръщам „благодаря, добре“ или „горе-долу, щом сме живи“, или „а бе оправяме се още“, или…Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм? Не съм. Точка. Нека това бъде първият ред. И оттук нататък да започне истинският отговор.”

Cliche Answer How Are You Banalities

Author:Georgi Gospodinov

“Interesting, I said - using a word I often use when students come out with an earnest banality - and left it at that.”

Interesting Hmmm Banalities

Book:The Tyranny of Virtue: Identity, the Academy, and the Hunt for Political Heresies

Source: The Tyranny of Virtue: Identity, the Academy, and the Hunt for Political Heresies

“Throw up" Victor said. Bacteria, he believed, would run up his arms and gain access to his brain through his ear canals. "Vomit. Puke. Spew. Disgorge. Regorge. Discharge- like excrement." "Victor, stop it!" Doll snapped. "You're making me nauseous." "Talk--vomit words. Sound and sound alike," he said.”

Vomit Words

Author:Tami Hoag

“Damon pressed his mouth to hers, his tongue urging her to open and let him taste and staunch the hemorrhage of stunned stupidity.”

Vomit Words

Book:Blind Her with Bliss

Source: Blind Her with Bliss

Quote by J. Lepika

Author

You May Also Like