Quotessence
Home / Quotes / Quote by Peter Høeg

Quote by Peter Høeg

Work

The Quiet Girl

This novel delves into the life of a young girl known for her quiet demeanor, exploring her journey through personal challenges and the dynamics of her relationships with others. more

Author

Peter Høeg

Peter Høeg is a renowned Danish writer born on May 17, 1957. His works are known for their unique narrative style and profound thematic exploration, with notable titles including 'The Danish Girl' and 'Smilla's Sense of Snow'. Høeg's novels often blend reality with fantasy, captivating readers with his distinctive voice. more

You May Also Like

“I think maybe bad things seem worse when people are alone. When they can turn that bad thought over and over in their head, polishing it like a stone, until it shines dark and black. Maybe the key to making things better is being with other people. Little by little, smiles and laughter and hugs can chip away at any dark stone, even if it’s as big as a boulder to start. Then finally, bit by bit, it shrinks until it’s no bigger than a pebble, something that even I could kick down the road.”

StonesAloneBad ThingsPebblesPebble
Book:What Flowers Remember
Create image

“I touched the moon last night; a golden glow beyond my grasp. Eons before me it rested there. It will remain when I am dust. My hand now glows from the embrace. Voices echo through nights past, and with the glow, caress my face. My finger faints from what will last. Alone I am; alone secure; the moon will last when I am gone. A Master set it in its’ place, to move the tide, refresh the dawn. Unnumbered eyes have felt its rest; have looked upon reflected light. My heart is moved away from pain; I touched the moon last night.”

LightPainMoonEmbraceAloneDustGlow
Book:An owl on the moon: A journal from the edge of darkness
Create image

“- Чувал ли си за болестта сибирска треска? - Не. - Чела съм за нея преди доста време.. Но не помня заглавието на книгата. От сибирска треска боледуват предимно селяните в Сибир. Опитай се да си представиш следното: ти си селянин и живееш съвсем сам в дивата сибирска тайга. Ден след ден превиваш гръб над ралото, разораваш нивите си с пот на челото. Наоколо, докъдето ти стига погледът, няма нищо. Накъдето и да се обърнеш, виждаш само хоризонта - на север, на изток, на юг, на запад - все същото. И нищо друго. Сутрин слънцето изгрява и ти отиваш да работиш на полето. Когато застане над главата ти, значи е дошло време за обяд. Щом започне да клони към залез, се връщаш у дома да спиш..И това се повтаря ден след ден, година след година..Та, представи си, че ти си такъв селянин..Идва ден, когато нещо в теб умира..Нещо..Всеки ден виждаш как слънцето изгрява от изток, изминава своя път по небето, после залязва на запад и нещо в теб се прекършва и умира. Захвърляш плуга и с празна от мисли глава тръгваш на запад. На запад от слънцето. Вървиш ден след ден като луд - не ядеш, не пиеш, докато не паднеш мъртъв на земята. Това е сибирската треска - hysteria siberiana. Опитах се да си представя сибирски селянин, лежащ мъртъв на земята и попитах: - Но какво има там, на запад от слънцето? - Не знам. Може би нищо. А може и да има нещо. Във всеки случай е различно от онова, което е на юг от границата.”

AloneEmptiness SacrificeHysteria Siberiana
Book:South of the Border, West of the Sun
Create image