Quotessence
Home / Books / Под повърхността

Под повърхността

Book by Никол Калева · 3 quotes · Bulgarian Quotes, Bulgarian Romance, Inspire

Filter quotes by topic

Под повърхността Quotes

“Защото опасността и възможността нещо подобно да ме връхлети са реални. Но страхът? Дай си сметка, слънчице, той е илюзия. Шансът отново да бъда нападнат от акула е нищожен. Има го, но предвид, че вече не си търся белята, е по-скоро незначителен. И все пак, ако се оставя да живея с плашещата мисъл за нещо, което евентуално може да ме сполети в бъдеще, трябва да пропусна цялото си настояще. Да не преживея нищо от това, което имах днес с теб. Да изоставя живота, който е в кръвата ми. Откажа ли се от него, означава да се откажа от себе си. Според теб страхът от потенциалната опасност струва ли си подобно съществуване?”

“Залезът винаги беше сантиментален за мен. Събуждаше хиляди емоции в гърдите ми, повечето от които свързвах с някакъв устремено наближаващ ме край. Всяко потъване на слънцето отвъд хоризонта се равняваше почти на болезнено сбогуване. Ала сега съзирах изгрев - символ на началото, на новия цикъл на най-значимата и жизненоважна звезда в Слънчевата ни система. ...черни облаци разкъсаха пелената си, за да пропуснат златните лъчи. Небето постепенно стана оранжево, розово, дори зелено, преди все по-светлосиньото да се разгърне над нас. Слънцето плъзгаше живителната си диря по повърхността на океана, а тя необяснимо ми напомни на протегната ръка, пълна с надежда. Доближаваше ни и сякаш ни казваше: Contra spem spero И без надежда се надявам”

“С треперещи пръсти търсех близките си, докато не се преплетохме в едно цяло и най-сетне не поех от силата им. Това беше наистина да имаш семейство. Те те познават по-добре и от теб самия. Грижат се за душата ти , колкото и да е опорачена. А щом се бяха оказали принуденида ми покажат истината, не се поколебаха. Бяха поели ужасния риск, предвид силата на човешката заблуда, която можеше и да не ме пусне от лапите си. Но отново бяха скочили в борбата, готови да понесат и последиците. Наложило им се бе да наблюдават как бавно гасна, докате всеки ден преглъщам старите си травми. Докато упорито се унищожавахв един проклет живот, с една непоносима за мен длъжност. И докато стоях до тях, макар и сгърчена на земята, аз най-сетне поех първия си дъх на толкова наложителното си прераждане.”