“Знаете ли, аз мисля, че животът трябва да се приема такъв, какъвто е. (...) Всичко е в божиите ръце и ние не знаем нищо за утрешния ден, с което искам да кажа, че да приемаш живота такъв, какъвто е, означава да приемеш непредсказуемото. А детето е негов събирателен образ. Детето е самата непредсказуемост. Не знаеш какво ще излезе от него, какво ще ти донесе и точно затова трябва да го приемеш. В противен случай живееш наполовина, живееш като човек, който не умее да плува и смао шляпа край брега, макар че истинското море е на дълбокото.”
Book:Farewell Waltz
