Quotessence
Home / Quotes / Quote by David Levithan

Quote by David Levithan

“We come to a corner where there are a few people protesting the festivities. I don't understand this at all. It's like a protesting the fact that some people are red-haired. In my experience, desire is desire, love is love. I have never fallen in love with a gender. I have fallen for individuals. I know this is hard for people to do, but I don't understand why it's so hard, when it's so obvious.”

Quote by David Levithan

Book:Every Day
Create image

Work

Every Day

In this thought-provoking novel, the protagonist navigates the complexities of human relationships and identity as they live out the lives of various individuals every day, leading to a profound examination of empathy and connection. more

Author

David Levithan
David Levithan

David Levithan, born on September 7, 1972, is a renowned author from the United States. His works span across various genres including young adult literature, adult fiction, and non-fiction, known for his unique narrative style and profound insights into social issues. more

You May Also Like

“While still practising law, he'd run a hearse-rental agency. Then, later, he'd bought into a handkerchief factory in Baker Park. Their most famous innovation was the funeral hankerchief, a plain white cotton handkerchief with a black border. Not long afterwards he patented the first black-edged tissue. He'd made millions, apparently, though nobody knew what he'd done with the money. His only extravagance had been to install an elevator in the house, so he could move between floors without getting out of his wheelchair. 'So what did he mean about hearing money?' Jed asked. 'It's his factory across the river. He claims he can hear the money being made.”

MoneyHearingHearseFuneral HandkerchiefFuneral Tissue
Book:The Five Gates of Hell
Create image

“Една приятелка изпитваше дълбок страх от поглед на кукли. Изпадаше в истински ступор, срещнеше ли оцъклените им очи. Ама те наистина гледаха страшно, някогашните кукли. Оказа се, че този страх е описан и си има име, нарича се гленофобия. Моят страх е дори по-ужасен, защото заплашителното може да е навсякъде. В никоя номенклатура на фобиите не съм го срещал и затова надлежно прилагам описанието му тук. Нека това бъде малкият ми научен принос към безкрайния Списък на страховете. Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си? Спрях да излизам, не вдигах телефона, сменях местата, от които пазарувам, за да не завързвам тривиалните познанства на всекидневието. Блъсках си главата над това да изковавам защитни отговори. Нуждаех се от един нов щит на Ахил срещу глупостта. Как да се намери такъв отговор, който да не умножава бездарието, да не зацикля в клишето. Отговор, който да не те кара да ползваш готови фрази, отговор, който не лъже, но и не разкрива неща, които не искаш да разкриеш. Отговор, който да не предполага завързването на дълъг и безсмислен разговор. Коя фалшива традиция на етикета го е подготвяла, как се е шмугвал през вековете този лицемерен въпрос. „Как си?“, това е въпросът. That is the question. (Възвишеното „Да бъдеш или не“ се е сменило с това нищожно питане, ето ти доказателство за падение.) Как си? Как си? Как си? Как се отговаря на такова питане? Виж, англичаните са се изхитрили, като са го превърнали в поздрав. Обезкостили са го, отнели са му питащото жило.„Как си“ е обелката на банана, поставена с цялата любезност под крака ти, сиренцето, което те примамва към капана на клишето. Как си — слабата омаломощаваща отрова на всекидневието. Няма открит отговор на този въпрос. Няма. Знам възможните отговори, но се гнуся от тях, разбирате ли, гнуся се… Не искам да съм толкова предвидим, да отвръщам „благодаря, добре“ или „горе-долу, щом сме живи“, или „а бе оправяме се още“, или…Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм? Не съм. Точка. Нека това бъде първият ред. И оттук нататък да започне истинският отговор.”

ClicheAnswerHow Are YouBanalities
Author:Georgi Gospodinov
Create image