“Нещо отшумяло, остаряло, скрито в скрин с вехтории, заключен с десет катинара и прибран на тъмно в запустял килер на срутена постройка. Нещо, обитаващо миналото, което заплашваше да възкръсне сред настоящето и да разруши плановете за бъдещето. Нещо, което се луташе години, години, години наред. Молещо се да бъде забравено.” любовбъдещеминалонастоящезабраваразруха Author:Симона Стоева
“Погледите им се срещнаха и си зашепнаха. Знаеха какво е сърцето ти да познава някой, който всъщност е толкова чужд.” българскилюбовсърцебългарска литература Book:Всички ние сме мечти Source: Всички ние сме мечти
“С годините единствено се увеличаваше тягостното усещане в гърдите му за нещо незавършено и неосъществено. Нещо погребано, в секундата, в която се опита истински да заживее.” животлюбоввреме Book:Никога достатъчни Source: Никога достатъчни
“Часовете се превърнаха в минути, минутите в секунди, зимното слънце и студената луна се размениха един друг, пропътували хиляди километри разстояние само за да поделят един хоризонт - никога напълно заедно, никога напълно един без друг.” любовпътуванелунаслънцеразстояние Book:Никога достатъчни Source: Никога достатъчни
“Съществуваха толкова много пътища, които той ѝ откриваше. Толкова много пътища, по които тя се страхуваше да тръгне.” любовпътуванепътища Book:Никога достатъчни Source: Никога достатъчни