Quotessence
Home / Quotes / Quote by Paulo Coelho

Quote by Paulo Coelho

“В ресторанта храним телата си и говорим за Енергията на хората, които имат какво да губят. А когато сме сред просяците, ние храним душите си и разговаряме с онези, които нямат какво да изгубят. Но нека сега да пристъпим към най-важната част от нашата работа: да се срещнем с невидимото движение, което обновява света — хора, които изживяват днешния ден така, сякаш е последен, за разлика от възрастните, които го изживяват така, сякаш е първи.”

Quote by Paulo Coelho

Work

The Zahir

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Paulo Coelho
Paulo Coelho

Paulo Coelho, born on August 24, 1947, is a renowned Brazilian author and lyricist. His works are characterized by profound philosophical thoughts and rich imagination, with his most famous novel being 'The Alchemist'. more

You May Also Like

“— Знаеш ли какво най-много ми липсва? — попита тя. — Какво? — Да мога да погледна знамето и да изпитам гордост.”

“В тила корупцията и спекулата бяха достигнали нечувани размери, страшната скъпотия обиждаше дори офицерите, които можеха да купят с едномесечната си заплата само десет макари конци или една тенекия газ. В това време правителствените вестници се пълнеха с патриотични статии и позиви, министрите даваха успокоителни изявления и надежди за мир, а главната квартира тайно подготвяше офанзива с изтощените войници, които боси трябваше да атакуват заетите от неприятеля височини.”

“А история? Она – на улице. В толпе. Я верю, что в каждом из нас – кусочек истории. У одного – полстранички, у другого – две-три. Мы вместе пишем книгу времени. Каждый кричит свою правду. Кошмар оттенков. И надо все это расслышать, и раствориться во всем этом, и стать этим всем. И в то же время не потерять себяю”

“Войната е като рулетка, никога не знаеш какво ще ти се падне, понякога нямаш време и да разбереш. Или разбираш, но вече е прекалено късно. Пропилял си всичко или теб са те пропилели. Някой, когото не познаваш, чиито очи никога няма да видиш на живо, те е поставил в траекторията на предназначения точно за теб куршум.”

“...Единственото, което научих със сигурност, е, че няма недосегаеми. Войната оставя белези върху всички, дори и върху онези, които не са я виждали в очите. Осакати ли баща ти, тя ще ламти да погълне и теб; погълне ли те, кървавата й паст ще зейне и за твоите деца.”

“Когда я был маленьким, у нас была война, и всю войну мы жили в землянке. Землянка – это очень низкая хата, в которой все сделано из земли: пол, стены и даже крыша. Поэтому на крыше росли всякие незабудки, ромашки и одуванчики. Оно бы ничего, даже красиво, но коза Капка легко запрыгивала на землянку, чтобы пастись. Копыта у козы острые, она расковыривала ими крышу, и, когда дождь, вода лилась нам на головы”

“За първи път Анете чуваше какво всъщност е войната, за първи път осъзна за какво бе говорил Герхард в нощта преди заминаването си, за първи път разбра какво си бе мечтал да бъде тя за него - едно място за покой, едно пристанище, едно малко огнище на любов насред толкова много омраза, една искрица човещина насред унищожението, топлина, доверие, здрава почва, на която да стъпи, земя, родина, мост, по който да се върне.”