“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”
Source: Хилендарският монах
“Моето нетърпение я накара да се усмихне. Припомни ми старата максима за приличието - кошмарът, който прегражда пътя към щастието на толкова много хора, докато най-сетне изчезне и последната възможност да постигнат това щастие.”
“Ще ти дам един съвет, нещо, което би трябвало да си научила още в началното училище. Не вярвай на всичко, което четеш.”
Source: I'll See You in Paris
“В ресторанта храним телата си и говорим за Енергията на хората, които имат какво да губят. А когато сме сред просяците, ние храним душите си и разговаряме с онези, които нямат какво да изгубят. Но нека сега да пристъпим към най-важната част от нашата работа: да се срещнем с невидимото движение, което обновява света — хора, които изживяват днешния ден така, сякаш е последен, за разлика от възрастните, които го изживяват така, сякаш е първи.”
Source: The Zahir
“— Знаеш ли какво най-много ми липсва? — попита тя.
— Какво?
— Да мога да погледна знамето и да изпитам гордост.”
Source: The Bridge Across Forever: A True Love Story – A New York Times Bestselling Philosophical Memoir of Hope and Intimacy
“И жить — умереть, и не жить — умереть”
Source: A Time to Love and a Time to Die
“Мы столько воевали, и все ради того, чтобы нам не перекрасили дома в голубой цвет («Сто лет одиночества», Г.Г. Маркес)”
Source: One Hundred Years of Solitude
“В тила корупцията и спекулата бяха достигнали нечувани размери, страшната скъпотия обиждаше дори офицерите, които можеха да купят с едномесечната си заплата само десет макари конци или една тенекия газ. В това време правителствените вестници се пълнеха с патриотични статии и позиви, министрите даваха успокоителни изявления и надежди за мир, а главната квартира тайно подготвяше офанзива с изтощените войници, които боси трябваше да атакуват заетите от неприятеля височини.”
Source: Крадецът на праскови
“А история? Она – на улице. В толпе. Я верю, что в каждом из нас – кусочек истории. У одного – полстранички, у другого – две-три. Мы вместе пишем книгу времени. Каждый кричит свою правду. Кошмар оттенков. И надо все это расслышать, и раствориться во всем этом, и стать этим всем. И в то же время не потерять себяю”
Source: War's Unwomanly Face
“Войната е като рулетка, никога не знаеш какво ще ти се падне, понякога нямаш време и да разбереш. Или разбираш, но вече е прекалено късно. Пропилял си всичко или теб са те пропилели. Някой, когото не познаваш, чиито очи никога няма да видиш на живо, те е поставил в траекторията на предназначения точно за теб куршум.”
Source: Грохот