Quotessence
Home / Quotes / Quote by Lailah Gifty Akita

Quote by Lailah Gifty Akita

Author

Lailah Gifty Akita

Browse famous quotes and profile details for Lailah Gifty Akita. more

You May Also Like

“Очите ѝ придобиват предишния си, нормален цвят чак когато намираме едно самотно място в парка и дори не правя опит да я заговоря, преди да го направи тя. Само че тя само ме поглежда толкова празно, че умирам отвътре за пореден път днес. - Лорън… - захващам изречение, което със сигурност няма да завърши добре. - Името ми е Азазел. – казва тихо, през няколко сълзи, при гледката на които ми идва да срина света. Това име ми е познато, спомням си, че Даян го беше споменала преди известно време и когато смисълът му изплува в съзнанието ми, всичко, в което някога съм вярвал се разпада. - Не, не е. – отричам. – Казваш се Лорън. И не си никакъв демон. И действително, тези две изречения се борят за надмощие в съзнанието ми и аз се опитвам с всички сили да ги поставя над всичко друго, да ги направя истински. Мисля, че успявам до известна степен, но от друга страна просто не знам как да убедя сам себе си. - Помня родителите си. – казва. – Тялото ми е на човек, но душата ми е на демон. И те го разбраха…Когато научиха какво мога да правя ме изоставиха. Просто така, отърваха се от мен. Защото съм чудовище. - Това не е вярно, Лорън. – наблягам на името ѝ, за да я убедя, че всичко, което казва е абсурдно. - Това е истината, Крис. Това съм аз. Защо не ми вярваш? - Дори…Дори това е вярно, пак не вярвам, че си зла. И мога да се закълна, че не си чудовище. - Ти…Ти наистина ли го мислиш? – пита ме толкова невярващо, че се ядосвам. - Напълно. – никога не съм си падал по лъжите, но сега, когато казвам истината толкова леко, толкова непринудено, чувството е дори по-приятно. После Лорън се приближава към мен, пронизва ме с поглед. Очите ѝ отново стават като преди, черни като нощта, тъмни като нея. Но не мога да се изплаша, нито да видя нещо нередно, още по-малко зло. - Това съм аз, Кристофър. Не го ли разбираш? – гласът ѝ е дрезгав, като след случилото се в имението. И аз спирам да мисля. Преставам с всякакви размисли за всичко и се оставям на единствената истина, която знам. Единственото доказателство, на което вярвам. Целувам я. Силно и настоятелно, така че да разбере, че няма да се откажа от нея и от мисълта за нас, въпреки случващото се. Вътрешно разбирам лудостта на онова, което правя, но тя не ме плаши, нито разколебава. Напротив, само засилва желанието ми да надделея над нея и да се преборя със собствения си разум. А тя ми отвръща, приковава ме към себе си и буквално изтръгва дъха от устните ми, поглъща го. Копнежът сякаш избухва от цялото ми същество, обзема ме до последната фибра и му се оставям с удоволствие, толкова прекалено и всепоглъщащо, че се отделям от всяка останка на човешката си същност. Ти си пулсът във вените ми. Войната, която водя. Наркотикът, който вземам… Собствените ѝ думи буквално извират от душата ми и копнея да ѝ ги кажа, да ги повтарям, докато не си изгубя гласа. Но точно сега, бих дал всичко, стига устните ми да останат завинаги върху нейните, да се движат в същата хармония. Защото нищо от това, нито частица от момента не ми се струва грешна и порочна. Не изпитвам болка от хватката на ръцете ѝ около тялото ми, нито облекчение, когато тя отслабва и преминава в прегръдка. Не се чувствам по-добре, когато целувките ни стават по-нежни и дишането ми се улеснява. Точно обратното, искам да удължа всяка секунда на момента, да го сграбча и да остана завинаги в него. Но когато тя отпуска глава на рамото ми и ме поглежда с мокрите си, невероятни, човешки кафяви очи осъзнавам, че всичко би било също толкова прекрасно, ако имам нея. - Остани с мен. – казва безкрайно тихо, но аз мога да чуя дори мислите ѝ. - Винаги. – обещавам. Притискаме се един към друг и в един миг животът ми се превръща в Рай.”

LoveBeautifulDemon Love
Book:Звезден мрак
Create image

“I see Barsad, and Cly, Defarge, The Vengeance, the Juryman, the Judge, long ranks of the new oppressors who have risen on the destruction of the old, perishing by this retributive instrument, before it shall cease out of its present use. I see a beautiful city and a brilliant people rising from this abyss, and, in their struggles to be truly free, in their triumphs and defeats, through long years to come, I see the evil of this time and of the previous time of which this is the natural birth, gradually making expiation for itself and wearing out. "I see the lives for which I lay down my life, peaceful, useful, prosperous and happy, in that England which I shall see no more. I see Her with a child upon her bosom, who bears my name. I see her father, aged and bent, but otherwise restored, and faithful to all men in his healing office, and at peace. I see the good old man, so long their friend, in ten years' time enriching them with all he has, and passing tranquilly to his reward. "I see that I hold a sanctuary in their hearts, and in the hearts of their descendants, generations hence. I see her, an old woman weeping for me on the anniversary of this day. I see her and her husband, their course done, lying side by side in their last earthly bed, and I know that each was not more honoured and held sacred in the other's soul, than I was in the souls of both. "I see that child who lay upon her bosom and who bore my name, a man winning his way up in that path of life which once was mine. I see him winning it so well, that my name is made illustrious there by the light of his. I see the blots I threw upon it, faded away. I see him, foremost of just judges and honoured men, brining a boy of my name, with a forehead that I know and golden hair, to this place---then fair to look upon, with not a trace of this day's disfigurement---and I hear him tell the child my story, with a tender and faltering voice. "It is a far, far better thing that I do, than I have ever done; it is a far, far better rest that I go to than I have ever known.”

BeautifulMovingElegantGorgeousSorrowfulGraceful
Book:a tale of two cities
Create image

“Sweet wine from Spain and gossip from France; the sun in the windows dimmed, sorrowed prettily as the day declined, until the candles' light was mirrored in the glass. Their dabbling flames were like guesses at a feeling, the hearth's fire like the feeling itself. It was a beautiful pastime she had missed; hours that had stepped light-footed on Emilia's memory and passed on.”

BeautifulLovelyDescriptionImageryDescriptiveFigurative LanguageThe HeavensSandra Newman
Book:The Heavens
Create image