Quote by Vladimir Nabokov

“Уви, този „дивен руски език“, който ми се струваше, че все ме очаква някъде, цъфти като вярна пролет зад залостена здраво врата, за която от толкова години съм пазил ключа, се оказа несъществуващ и зад тази врата няма нищо освен овъглени пънове и есенна безнадеждна далнина, а ключът в ръката ми прилича по-скоро на шперц. (...) Движенията на тялото, гримасите, пейзажите, морните, дървета, ароматите, дъждовете, стапящите се и преливащите се оттенъци на природата, всичко нежно-човешко (колкото и да е чудно!), а също и всичко мъжкарско, грубо, сочно-цинично излиза на руски не по-зле, ако не и по-добре, отколкото на английски; но толкова присъщите на английския изтънчени недомлъвки, поезията на мисълта, мигновената искра между съвсем отвлечените понятия, ройването на едносрични епитети, всичко това, а също и всичко, що се отнася до техниката, модите, спорта, естествените науки и противоестествените страсти — на руски изглежда дървено, многословно и често отвратително в смисъл на стил и ритъм. Този разнобой отразява основната разлика в историческо отношение между зеления руски литературен език и зрелия като разпукнала се смокиня английски: между гениалния, но още недостатъчно образован, а понякога доста лишен от вкус младеж и мастития гений, който съчетава запасите от пъстро знание с пълната свобода на духа. Свободата на духа! Цялото дихание на човечеството се вмества в това съчетание от думи.”

Quote by Vladimir Nabokov