Quotessence
Home / Quotes / Quote by Laini Taylor

Quote by Laini Taylor

“- Не са ми известни много правила за това как да живееш – започна той. – Но ще ти кажа едно. То е съвсем просто. Не поемай нищо ненужно вътре в себе си. Никакви отрови и химикали, никакъв дим, изпарения или алкохол, никакви остри предмети, никакви игли, които не са от първа необходимост – наркотици или татуировки, – както и никакви несъществени… пениси.”

Quote by Laini Taylor

Work

Daughter of Smoke & Bone

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Laini Taylor
Laini Taylor

Laini Taylor is an American author known for her fantasy novels. Born on December 11, 1971, she graduated from the University of California, Berkeley. Taylor's works are acclaimed for their rich imagination, unique narrative style, and profound character development. more

You May Also Like

“Вдъхващият трепет продукт на обществената система, към която принадлежеше и той и в която вярваше, девойката, която не знаеше нищо и очакваше всичко, го гледаше като непозната през познатите черти на Мей Уелънд и той още веднъж осъзна, че бракът не е тихо пристанище, както му бяха внушавали, а плаване из незнайни морета.”

“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”

“Моето нетърпение я накара да се усмихне. Припомни ми старата максима за приличието - кошмарът, който прегражда пътя към щастието на толкова много хора, докато най-сетне изчезне и последната възможност да постигнат това щастие.”

“В ресторанта храним телата си и говорим за Енергията на хората, които имат какво да губят. А когато сме сред просяците, ние храним душите си и разговаряме с онези, които нямат какво да изгубят. Но нека сега да пристъпим към най-важната част от нашата работа: да се срещнем с невидимото движение, което обновява света — хора, които изживяват днешния ден така, сякаш е последен, за разлика от възрастните, които го изживяват така, сякаш е първи.”

“— Знаеш ли какво най-много ми липсва? — попита тя. — Какво? — Да мога да погледна знамето и да изпитам гордост.”