Quotessence
Home / Quotes / Quote by Edith Wharton

Quote by Edith Wharton

“Вдъхващият трепет продукт на обществената система, към която принадлежеше и той и в която вярваше, девойката, която не знаеше нищо и очакваше всичко, го гледаше като непозната през познатите черти на Мей Уелънд и той още веднъж осъзна, че бракът не е тихо пристанище, както му бяха внушавали, а плаване из незнайни морета.”

Quote by Edith Wharton

Work

The Age of Innocence

Edith Wharton's classic novel depicts the intricate social dynamics and romantic entanglements of a young woman navigating the restrictive society of New York high society during the Gilded Age. more

Author

Edith Wharton
Edith Wharton

American novelist known for her delicate psychological portrayals and profound social insights. Edith Wharton came from a wealthy New York family and her works mainly reflect the American society at the end of the 19th century and the beginning of the 20th century. Her representative works include 'The Age of Innocence' and 'The House of Mirth' among others. more

You May Also Like

“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”

“Моето нетърпение я накара да се усмихне. Припомни ми старата максима за приличието - кошмарът, който прегражда пътя към щастието на толкова много хора, докато най-сетне изчезне и последната възможност да постигнат това щастие.”

“В ресторанта храним телата си и говорим за Енергията на хората, които имат какво да губят. А когато сме сред просяците, ние храним душите си и разговаряме с онези, които нямат какво да изгубят. Но нека сега да пристъпим към най-важната част от нашата работа: да се срещнем с невидимото движение, което обновява света — хора, които изживяват днешния ден така, сякаш е последен, за разлика от възрастните, които го изживяват така, сякаш е първи.”

“— Знаеш ли какво най-много ми липсва? — попита тя. — Какво? — Да мога да погледна знамето и да изпитам гордост.”

“В тила корупцията и спекулата бяха достигнали нечувани размери, страшната скъпотия обиждаше дори офицерите, които можеха да купят с едномесечната си заплата само десет макари конци или една тенекия газ. В това време правителствените вестници се пълнеха с патриотични статии и позиви, министрите даваха успокоителни изявления и надежди за мир, а главната квартира тайно подготвяше офанзива с изтощените войници, които боси трябваше да атакуват заетите от неприятеля височини.”

“А история? Она – на улице. В толпе. Я верю, что в каждом из нас – кусочек истории. У одного – полстранички, у другого – две-три. Мы вместе пишем книгу времени. Каждый кричит свою правду. Кошмар оттенков. И надо все это расслышать, и раствориться во всем этом, и стать этим всем. И в то же время не потерять себяю”