“Полето с мъртви цветя Ще падна ранен от ръждиви куршуми в полето със мъртви цветя. Ще минат жътварки, ще гледат учудено и гордо ще продължат. И някой ще вземе и моите кости, когато събира умрелите макове. Ще се превърна във опиум - ценна отрова, предвидена за забравяне. Ще ходят деца по пустините древни, където тревите умряха. Където останахме. Непогребани. Където се отбранявахме. И аз в полумъртвата вечност ще гния обгърнат в плененото знаме. От митологията ще ме изтрият и споменът ще е срамен. Кръвта се разтваря по пладне в пресъхнали женски сълзи. Мъжете са слаби и гладни и страх ги гори. Прилича на гърло безгласно кръгът на самотните оплаквачи. И вече е точно и ясно - цветята са мъртви. Идва орачът.” войнапоезиястихотворение Book:Вечен чужденец Source: Вечен чужденец