Quotessence
Home / Quotes / Quote by Дамян Дамянов

Quote by Дамян Дамянов

Work

Живей, измислице любов

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Дамян Дамянов

Browse famous quotes and profile details for Дамян Дамянов. more

You May Also Like

“Бях, брат, бях щастлив. ... Понякога смях, понякога сълзи. Нищо особено, нали? И все пак, прибираш се и някой те чака. Някой бърза с хлопане на чехлите да ти отвори. Да те прегърне, да те изслуша, да смъкне от теб цялото напрежение. Да попие влудяващия те страх от безсмислието. Да се гушне в теб и да ти каже, че има нужда от теб. Господи, нищо не може да се сравни с това!”

любовщастиеобичаз още броя днитегеорги бърдаровнужда
Book:Аз още броя дните
Create image

“Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя.”

PeopleLifeHappinessFearSatisfactionDissatisfactionContentживотлюбовщастиечовекстрахмечтанедоволствоUncontentedдоволствомечтателинеудоволетвореност ситстремежи
Book:Сбогом любов
Create image

“Сега се върнах от казиното, гдето отидох да те вида на излизание от театъра*. Не мога да спа и не мога да пиша. Щастието е и скъпо, и неочаквано... Ако можеш да подозираш колко е скъпо и желанно и отдавна очаквано това „неочаквано" щастие... А толкова много работи тежат на гърдите ми, толкова въпроси на устните ми... Почти те не познавам, а те обичам - ти ще го почувстваш много по-късно. Писмото ми е много несвързано, прости ме за това, но разбери, че съм щастлива, както никога по-рано. Щастлива съм, че те обичам - тебе. Щастлива съм и за това, че ти започваш да ме обичаш. И животът ми се струва хубав, като никога. Твоята Лора P.S. Казах ти да дойдеш утре в 5 часа, а ако и утрешните часове са дълги като тези, които тази нощ минуват? До 5 часа след обяд има толкова много време и тъй бих искала да те вида сутринта... А у нас ще има хора и ще трябва да бъдем предпазливи, догдето формалностите на развода се свършат, а това ще е през ноемврий или декемврий... Всичко това е отегчително, но няма какво да се прави... Моят P.S. застрашаваше да е нескончаем, но Петко (синът на Лора) се събуди и нямам възможност да продължавам. Твоята, да, твоята Лора”

щастиеКаравеловаЛораПейоЯворовказинолюбовнописмотеатърустни
Author:Лора Каравелова
Create image

“Хората поначало са склонни да смятат, че щастието е въпрос на късмет, че ако ти е писано, ще ти се случи като хубаво време. Но щастието не действа така. Щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света. Трябва да участваш неотклонно в проявленията на собственото си щастие. И щом веднъж си достигнал състояние на щастие, никога не трябва да ставаш немарлив в поддържането му, трябва да правиш големи усилия, за да плуваш срещу течението на това щастие завинаги, за да останеш на повърхността му. Ако не го направиш, ще разпилееш присъщото си удовлетворение. Много е лесно да се молиш, когато си в беда, но да продължаваш да се молиш дори когато кризата е отминала, е като запечатващ процес, който помага на душата ти здраво да се закрепи за своите добри постижения.”

щастие
Book:Eat, Pray, Love
Create image

“Изсъхналите листа са красиви, но мъртви. Те гният, превръщат се в храна за растенията, които раждат нови листа. Но те са други, а не същите листа. Жива материя, погълнала органичната енергия на умрялата. Животът се грижи за масата, а личността не е приоритет. Дори и да има Господ, той със сигурност не се отчита само на един човек. Тогава Бог определено не чака и да му се отчитат поединично. Човек се преражда като енергия, не като личност и съзнание. Това, което усещам в момента, е само тук, сега и за мен. "После" няма да съществува никога. Тогава длъжен ли съм да бъда отговорен? Не е ли по-правилно да бъда алчен егоист? Ако наистина няма съд след смъртта... Тогава страхът изчезва, моралът се обезсмисля, доброто губи илюзорната си стойност. Светците се превръщат в глупаци, дебили, посмешище за алкохолици като мен, пелтечещ неразбираемо в бълбукащите канавки на живота. Човек не може да бъде пълноценен за себе си приживе. Човек спира да бъде след смъртта. В човека няма никакъв смисъл, а кръговратът е по-алчен дори и от нас. Страх или щастие... Възпитание или порив... Първична глупост или суетно самоунищожение...”

животщастиестрахдоброзлопламен четелязовпараноясуетаБогкръговратпреражданепървично
Book:Параноя
Create image