Quotessence
Home / Quotes / Quote by Иван Пашинов

Quote by Иван Пашинов

“Изучаването на родната история създава душевното единение, силния дух, подготвя утрешния подем и бъдещите подвизи. - Ген. Иван Пашинов”

Quote by Иван Пашинов

Author

Иван Пашинов

Browse famous quotes and profile details for Иван Пашинов. more

You May Also Like

“- Не са ми известни много правила за това как да живееш – започна той. – Но ще ти кажа едно. То е съвсем просто. Не поемай нищо ненужно вътре в себе си. Никакви отрови и химикали, никакъв дим, изпарения или алкохол, никакви остри предмети, никакви игли, които не са от първа необходимост – наркотици или татуировки, – както и никакви несъществени… пениси.”

“Вдъхващият трепет продукт на обществената система, към която принадлежеше и той и в която вярваше, девойката, която не знаеше нищо и очакваше всичко, го гледаше като непозната през познатите черти на Мей Уелънд и той още веднъж осъзна, че бракът не е тихо пристанище, както му бяха внушавали, а плаване из незнайни морета.”

“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”

“Моето нетърпение я накара да се усмихне. Припомни ми старата максима за приличието - кошмарът, който прегражда пътя към щастието на толкова много хора, докато най-сетне изчезне и последната възможност да постигнат това щастие.”

“В ресторанта храним телата си и говорим за Енергията на хората, които имат какво да губят. А когато сме сред просяците, ние храним душите си и разговаряме с онези, които нямат какво да изгубят. Но нека сега да пристъпим към най-важната част от нашата работа: да се срещнем с невидимото движение, което обновява света — хора, които изживяват днешния ден така, сякаш е последен, за разлика от възрастните, които го изживяват така, сякаш е първи.”

“— Знаеш ли какво най-много ми липсва? — попита тя. — Какво? — Да мога да погледна знамето и да изпитам гордост.”