Quotessence
Home / Authors / Georgi Gospodinov Biography

Georgi Gospodinov Biography

Author

Related Quotes

“І бог, і електрика були для нас однаково незрозумілі. Я відразу прохопився вчительці, що Бог живе в електричних лампочках. Наступного року весь клас знову повели на екскурсію. Того разу до найбільшої гідроелектростанції, з науковою метою. Нам показували велетенські турбіни, залізяки, двигуни і пояснили, що звідси йде електричний струм. Учителька відтягла мене вбік і дуже серйозним тоном спитала, чи я й досі думаю про ті дурниці з електрикою й Господом. Я вже був великий і сказав, що ні. Але вдома, коли вмикав лампу чи плитку, у мене на думці було одне. Бог світив і грів.”

GodSchoolAtheismChildhoodElectricity
Book:Natural Novel
Create image

“Ο άνθρωπος πρέπει να σωπαίνει για κάμποση ώρα και στην παύση που δημιουργείται να ακούει τη φωνή κάποιου άλλου αφηγητή, ενός ψαριού, μιας λιμπελούλας, μιας νυφίτσας ή ενός καλαμιού από μπαμπού, μιας γάτας, μιας ορχιδέας ή μιας πέτρας.”

NatureSilence
Book:Физика на тъгата
Create image

“I dream that I'm beautiful. Not exactly beautiful, but inconspicuous. That's what it means to be beautiful, to be like everyone else. My head feels light. My eyes are on the front of my face. I have a nose, rather than nostrils. I have human skin, thin human skin. I walk down the street and no one notices me. Now that's happiness—no one noticing me. It's a happy dream.”

CompassionBeautyAnimal RightsMinotaur
Book:Физика на тъгата
Create image

“Ми зробили ставку на команду, що програвала. Нам ніби було й не звикати, бо Болгарія завжди програвала, але людина ніколи не звикає. А голландці грали чудово. «Так нечесно, хороші ж завжди перемагають», — гримаю я своїм маленьким кулаком по столі. Намагаюся сердитися більше, ніж батько. Батько повертається до мене і каже: «Бачиш, старий (так він мене називав), життя — це дещо більше, ніж просто поразка».”

LifeDestinyDefeatMeaningPerson
Book:Time Shelter
Create image

“Відсутній батько часів соціалізму. Зрештою, чи не є відсутність невідʼємною прикметою батька в усій світовій культурі? Вони — на фронті або у вʼязницях, або шукають золоте руно, або розважаються з німфами на островах, або потрапляють у шторм дорогою додому, або сидять у трактирах на якихось далеких берегах, або поїхали на заробітки й не поспішають повертатися.”

ChildrenFatherFamilyChildhoodSeparation
Book:Death and the Gardener
Create image

“Why is it that places thousands of miles from my childhood village home send me back, opening the sluice-gates of the past? Well, we are all emigrants from the homeland of our childhoods. It may be, then, that the natural place to meet ourselves as children is 'abroad', and that includes the foreign country of our growing up and aging. So it is that the personal, physical feeling of departure from the time of childhood may merge in a special symbiosis with geographical departure, biography and geography resonating now on a single wavelength.”

ChildhoodNostalgiaGeorgi Gospodinov
Book:The Story Smuggler
Create image

“Една приятелка изпитваше дълбок страх от поглед на кукли. Изпадаше в истински ступор, срещнеше ли оцъклените им очи. Ама те наистина гледаха страшно, някогашните кукли. Оказа се, че този страх е описан и си има име, нарича се гленофобия. Моят страх е дори по-ужасен, защото заплашителното може да е навсякъде. В никоя номенклатура на фобиите не съм го срещал и затова надлежно прилагам описанието му тук. Нека това бъде малкият ми научен принос към безкрайния Списък на страховете. Имам фобия от един въпрос. Кошмарен въпрос, който може буквално да изскочи иззад ъгъла, скрит в беззъбата уста на съседката или изломотен от продавача на вестници. Всяко позвъняване на телефона е заредено с този въпрос. Да, най-често се крие в телефонните слушалки: Как си? Спрях да излизам, не вдигах телефона, сменях местата, от които пазарувам, за да не завързвам тривиалните познанства на всекидневието. Блъсках си главата над това да изковавам защитни отговори. Нуждаех се от един нов щит на Ахил срещу глупостта. Как да се намери такъв отговор, който да не умножава бездарието, да не зацикля в клишето. Отговор, който да не те кара да ползваш готови фрази, отговор, който не лъже, но и не разкрива неща, които не искаш да разкриеш. Отговор, който да не предполага завързването на дълъг и безсмислен разговор. Коя фалшива традиция на етикета го е подготвяла, как се е шмугвал през вековете този лицемерен въпрос. „Как си?“, това е въпросът. That is the question. (Възвишеното „Да бъдеш или не“ се е сменило с това нищожно питане, ето ти доказателство за падение.) Как си? Как си? Как си? Как се отговаря на такова питане? Виж, англичаните са се изхитрили, като са го превърнали в поздрав. Обезкостили са го, отнели са му питащото жило.„Как си“ е обелката на банана, поставена с цялата любезност под крака ти, сиренцето, което те примамва към капана на клишето. Как си — слабата омаломощаваща отрова на всекидневието. Няма открит отговор на този въпрос. Няма. Знам възможните отговори, но се гнуся от тях, разбирате ли, гнуся се… Не искам да съм толкова предвидим, да отвръщам „благодаря, добре“ или „горе-долу, щом сме живи“, или „а бе оправяме се още“, или…Не знам как съм. Не мога да бъда категоричен. За да ви отговоря подобаващо, трябва да прекарам нощи, месеци, години, да изчета вавилонски кули от книги, да пиша, да пиша… Отговорът е цял роман. Как съм? Не съм. Точка. Нека това бъде първият ред. И оттук нататък да започне истинският отговор.”

ClicheAnswerHow Are YouBanalities
Author:Georgi Gospodinov
Create image